Ето и какво се случи първата ми вечер в хамак. Последните няколко седмици си уших хамак, завивка с пух, изолация за хамака и найлон за защита от дъжда. Ето и как се справи оборудването ми:
направи си сам:
хамак = минава
покривало за дъжд = минава
уменията ми за закачане на покривалoто = слаб 2
горна изолация = минава
долна изолация = слаб 2

non diy:
Falkniven F1 = минава
Wetterlings брадва = минава
Rio Grande раница = почти слаб 2
packitgourmet.com тексаско чили = минава!
imusa 12cm купичка = минава
thermarest седалка = минава
Canon S100 = слаб 2!

И така, вчера сутринта с Дарето тръгнахме към парка, където тя трябваше да ме остави за следващите 24 часа. Но понеже времето беше много приятно, решихме да тръгнем заедно по пътечките за около час.

Паркът беше много приятен. Есента започна и листата са започнали да падат по земята. Слънцето печеше и беше леко хладно.

Както се вижда по-късно на графиката от Google Earth, началото на разходката беше доста равнo.

В парка има доста пътеки и беше лесно да си измисля приятна разходка, но все пак трябваше да ползвам карта.

Имаше доста странни растения, които не разпознавам. Тази гъба я видях от бая далече, защото много се открояваше от останалата част на гората. Нямам идея каква е 🙂

Първият приятен изглед беше на около 35 минути след началото на разходката. Водата, която се вижда е Cross River Reservoir и изглеждаше много готино с есенните цветове.

Разбира се, беше идеално място да се излегне човек на припек 🙂

Следващата спирка беше една пещера. В момента, в който започнаха да се появяват огромни скали, разбрах, че е близо

И така и беше. Самата пещера не беше нищо специално, просто десетина метра дълбока.

Продължих на юг, след като оставих Дарето на паркинга да се прибира и видях още непознати гъби по пътя:


След около час и половина стигнах до друг приятен изглед, но и там се случи първият проблем с оборудването ми. Успях да направя една размазана снимка и след това фотоапарата ми сдаде багажа. Поне се оказа, че е често срещан проблем на първите канон s100 партиди и ги поправят без пари.

За съжаления, останалата част от разходката мина без много снимки. А ето и графиката на разходката. На нея съм отбелязал част от прехода, до който стигнах около 30 минути след като му умря фотоапарата. Изкачването там беше доста бързо и малко ме изненада. Вече бяха минали около 3 часа от разходката ми с тежка раница на гърба и вече се бях поизморил доста, но не исках да спирам за да стигна до къмпинга, където ме чакаха приятелите.

По едно време, част от разходката си беше направо катерене с четири крайници. Май описанието ‘Най-висока точка в парка’ на картата е трябвало да ми направи впечатление…

Както и да е, пристигнах на къмпинга доста изморен и гладен. Не бях спирал никъде за храна и разбира се си забравих нарязаното саламче в хладилника сутринта. За това, като пристигнах си сварих две чаши вода и си направих една от дехидратираните пакети, които си бях купил от http://www.packitgourmet.com/. Стана много лесно и беше доста вкусно.

Следващата стъпка беше да си закача хамака. Направих малко снимки с друг апарат, но като цяло ме беше яд, че моят се развали и не успях да снимам колко ми се искаше. Ето и как изглеждаше в крайна сметка всичко.

Едната част от дъждобрана беше завита, за да мога да виждам през деня, но вечерта я опънах и нея, защото не исках да ме навали.

За окачване на хамака ползвам whoopie slings със дебели полиестерни ленти и marlin spike възел

И така се забавлявахме и хапнахме малко наденички и ребра. Всички чакаха да донеса брадвичка за да почнат да режат дърва :). След като си изгорихме дървата всеки си отиде по палатките, а аз към хамака.

Първоначално легнах облечен само с полиестерна тениска, без дълги панталони. Понеже долната ми изолация е 3/4 дължина, ползвах парче Reflectix и малката ми thermarest възглавничка за изолация под краката. Всичко беше добре, докато не задуха вятър. От там нататък беше дълга борба, за да остана топъл и да заспя :). Покривалото ми за дъжд не беше добре опънато, както си мислех през деня, и започна да се вее от една страна и да ми вдига шум, защото се допираше до съседно дърво. Това не ми пречеше толкова, а и не исках да излизам от топлото хамаче. Обаче по едно време започна да ми става студено на гърба. Протегнах се от хамака и си взех Minus33 мерино вълнените дълги гащи и блуза. Това доста помогна, но така и не успях да си стопля гърба добре. Затова си сложих другата thermarest възглавница под гърба и заспах. Всичко беше добре докато не заваля :). Събудих се и пак усещах лека хладина под мен. Станах и си сложих всички дрехи които имах, шапката и качулката. Също се опитах малко да си наглася долната изолация, защото мисля, че вятърът успяваше да духа между хамака и изолацията и отнасяше всичката топлина. Останалата част от нощта спах като къпан :).

В крайна сметка, освен шума, който винаги е малко дразнещ първата вечер в гората, най-големия проблем ми беше постоянният вятър в лицето ми.

Ето и изгледа от хамака на сутринта, когато се сетих, че на телефона има фотоапарат:

А ето и как изглежда някой, който е прекарал нощта за първи път в хамак с не много добра изолация и 12м/с вятър и дъжд:

На сутринта видях, че покривалото за дъжд си е свършило работата идеално и всичкото ми оборудване, както и аз, бяхме сухи. Горната изолация също беше перфектна. Бях си доста топличък отгоре, обаче по едно време бях опитал да спя на страна и нямаше достатъчно ширина на завивката, че да се увия добре отвсякъде.

Докато си разглобявах леглото, забелязах, че закопчалката на колана на раницата ми се счупил някак си. Можеше да се заключва, но не изглеждаше, че ще издържи много. Също така, самата раница няма много външни джобове, което на мен ми харесва за организиране на оборудването. Може това да е причина за малко направи си сам модификации на раницата 🙂

Като цяло беше много приятен уикенд. На следващият ден беше малко мрачно сутринта, но до 11 слънцето пекна и направихме още една разходка преди да потеглим обратно.

И това е! Първата ми вечер в хамак. Ще отнеме малко време докато свикна с новото ‘легло, но мисля, че с малки модификации в долната изолация, всичко ще е наред.

Вижте края на поста за обновената версия на драйвера

Искам да ви представя и споделя едно драйверче, по което работя от няколко седмици. Базирано е на LM3409(HV) бък чиповете, работи с PWM и аналогово затъмняване. Приема от 6 до 75 волта входящо захранване и може да регулира до 5 ампера за светлодиодите.  Схемата е общо взето от документацията на чиповете плюс няколко елемента за регулиране на 5-0 волта за аналоговото затъмняване (удобно за ардуино и подобни контролери).

Ето и схемата:

Платката е изработена изцяло от SMD компоненти за да стане малка и е около 38мм на 31мм. За съжаление, основният чип го има само в 10-MSOP пакет, който не е от най-лесните за запояване, но най-долу съм сложил едно видео как се запоява, за тези, които не знаят и не могат.

Последната версия на платката:

И в 3Д:

Списъка с частите за 12 светлодиода (48 волта захранване) с максимум около 1 ампер ток изглежда така:

LM3409HV

Part Description Mouser Part # Future Electronics
R1 Current Sense Resistors - 1watt .22ohms 1% 2512 71-WSL2512R2200FEA  
R2 1/10watt 49.9Kohms 1% 0603 71-CRCW0603-49.9K-E3  
R3 1/10watt 6.98Kohms 1% 0603 71-CRCW0603-6.98K-E3  
R4 1/10watt 1.0Kohms 1% 0603 71-CRCW0603-1.0K-E3  
R5 1/10watt 16.5Kohms 1% 0603 71-CRCW0603-16.5K-E3  
R6 1/10watt 91Kohms 1% 0603 660-RK73H1JTTD9102F  
R7 1/10watt 30Kohms 1% 0603 71-CRCW0603-30K-E3  
C1 100volts 2.2uF 10% X7R 1210 80-C1210C225K1R  
C2 100volts 2.2uF 10% X7R 1210 80-C1210C225K1R  
C3 1.0uF 16V 10% 0603 810-C1608X7R1C105K  
C4 0.1uF 50volts 5% X7R 0603 80-C0603C104J5RAUTO  
C5 470pF 50volts C0G 5% 0603 810-CGA3E2C0G1H471J  
D1 Schottky (Diodes & Rectifiers) 3A 100V SMC 863-MBRS3100T3G  
L1 Power Inductors 33uH 3.42A 0.108ohms 12.5x12.5 704-DRA124-330-R  
Q1 MOSFET Power P-Chan 100V 5.6 Amp DPAK 844-IRFR9120PBF  
U1 LM3409HV 10-MSOP   LM3409HVMY/NOPB

BOM LibreOffice
BOM Excel

За различни комбинации от ток и брой на диоди има няколко формулки, които могат да се намерят в техническите данни на чипа:
LM3409.pdf

За PWM затъмняване, R4, R6, R7 и C6 не трябва да се слагат на платката. Също така трябва да се свъжрат средните два пина на четворката.
За аналогово затъмняване, всички части се слагат и се свързват пин 1 с 2 и пин 3 с 4 на четворката.

Всичко това е под лиценз  Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 3.0 и пакет с всички изходни файлове може да се свали от тук:
LM3409HV0.3.zip

Ако някой ме насочи към български онлайн магазин за части, мога да направя списък с части за по-лесно поръчване, но като цяло цената на частите за една платка е около 8 долара от mouser, а платките могат да се поръчат от места като seeedstudio.com или iteadstudio.com за 12 долара за 10 платки.

А ето и малко истински снимки и видео на драйвера в употреба:


Ето и забързано видео, как аз сглобявам драйеврчето. Не казвам, че съм експерт, но върши работа. Най-важното е да се ползва много тънък калай!


Обновено 23ти януари 2012:
Пет месеца по-късно, мисля, че имам крайна версия на този прект и съм доста доволен как се разви. Доста промени от началото:

Добавих 12 битов i2c DAC, който ни позволява над 4000 стъпки аналогов контрол. Транзистора е по-голям за да се справя по-добре с топлината и вече има място на платката за голям радиатор. Също така се наложи да добавя и няколко компонента за изключване на диодите когато контролното напрежение падне до нула.



За I2C dac:
Успях да немря само два варианта: MCP4725 и MCP4726. Двата са общо взето идентични с тази разлика, че единият има външен пин за конфигуриране на адреса, а другия има пин за външено контролно напрежение. И двата работят с последната версия на платка, но при MCP4725 трябва да се избере адреса с малкото джъмперче на платката.

Адресиране:
И двата чипа ползват 1100 като първи 4 бита и 3 допълнителни бита, които могат да се конфигурират.
За MCP4725 има 4 вариянта от производителя: 110000X, 110001X 110010X и 110011X, като X е 0 или 1 в зависимост от джъмперчето на платката.
MCP4726 няма външен пин за адрес и се води че Microchip има 8 варианта на този чип, но никъде не намерих последните 4.

Какво означава това?
Означава, че могат да се сложат 8 драйвера с MCP4725 или 4 с MCP4726 на един i2c бъс.

Със външния контролен пин на MCP4726 може да се поиграе малко повечко и да се сложи един потенциометър, който да наглася максималното контролно напрежение, но тогава могат да се ползват само 4 драйвера на бъс.

Програмиране:
Тъй като контролът вече става през i2c, а не PWM не може просто да се направи digitalWrite(LEDPIN, 255); :). Но все пак не е толкова трудно за програмиране. Командите са 4 байта:
1 байт – адреса на чипа
2 байт – команда
3 и 4 байт – регистрите за 12те бита (последните 4 бита са игнорирани)

Скоро сигурно ще напиша и библиотечка за драйвера за Ардуино.

Както винаги, всичко е с отворен код:
BOM, схема и други файлове

Enjoy

От няколко седмици само вали уикендите и ме хвана саклета. Реших да си направя малка мишенка, по която да мога да стрелям от близо. Направих малко проучване и видях, че много хора са доволни от … кутия пълна със стари дрехи :). Минахме с Дарето през старите дрехи, помолих няколко колеги да си пратят към мен стари дрехи и готово. Много добре работи! Спира моите стрели на около 10см навътре, без да ги изкривява и много лесно след това се издърпват. Ползвах 20см дъски и 1.9см шперплат за задна стена (не ми се рискуваше да мине през мишената и да се забие в стената 🙂 ). Покрих го с мрежа и найлон и готово:

Ето и как стрелям: 🙂

Както вече писах, когато главният диск на десктопа умря, разбрахме, че често ни се налага да имаме достъп до големите дискове със филми и снимки. Затова реших да разуча малко NAS решения. Изискванията ми бяха сравнително прости:
– да има гигабитова мрежова карта
– да работи със софтуерен РЕЙД
– да ползва малко ток
– да може да хваща поне 4 диска (защото аз имах 4х1ТБ)
– да има поддръжка или за CIFS или DLNA, за да мога да гледам директно филми от него, без да се налага да пускам компютъра.

Един бърз преглед на newegg.com показа, че под $350, едва ли ще мога да намеря нещо свястно. Също така, реших да погледна и как се развива ZFS – лудата файлова система на Sun. Оказа се, че ZFS е много благоприятна за домашен NAS с функциите на комерсиални решения като NetApp.

Втори бърз преглед на newegg.com за евтини Atom компютри показа, че може да се сглоби сносна система за под $350, която може да се конфигурира със ZFS и да работи като NAS сървър.

Преди да си купя хардуера, реших да погледам малко по форумите какво се препоръчва, какво са правили хората и въобще още малко да се образовам на темата ZFS NAS. HardForum форумите се оказаха много полезни в това начинание. Както четях, разрах, че Атом процесор може да е малко слабичък за ZFS, но понеже исках много системата да не ползва много ток, нямах много избор.

За мое щастие, преди няколко месеца, Интел пуснаха на пазара новите Sandy Bridge процесори и по-специално нов i3 модел с 35W TDP, което за процесорната мощност си е направо прекрасно. От там реших, че системата ще е базирана на i3-2100T процесора и започнах да гледам за дъно. Първоначално се бях спрял на Asus дъно, но с малко препоръки от пичовете от HardForum реших да си направя един свестен сървър и се спрях на SuperMicro X9SCA-F дъно, което си идва с ECC, IPMI, KVMoverIP, видео карта и две прекрасни интелски NIC-a. Добавих 8GB рам, хубаво захранване (Антек нео еко) и една IBM ServeRAID-BR10i SAS/SATA карта за допълнителни 8 SATA порта и бях готов да вържа 14 диска :). Всичко това се събра идеално в Norco RPC-250 2U кутия. За съжаления тя побира само 9 диска, но това ми е предостатъчно :).

Та след като машината беше избрана, дойде време и за дисковете. Спрях се на Хитачи 5к3000 2ТБ дискове, и за мое щастие newegg се спука да ги слага на разпродажба.

В крайна сметка взех 6 диска, които да работят в raidz2 (ZFS еквивалента на raid-6) за малко над 7ТБ използваемо място.

За операционна система се спрях на OpenIndiana (OpenSolaris преди Oracle да купи Sun). С няколко думи съм много доволен и приятно изненадан от ZFS и какви магии могат да се правят с нея. До такава степен, че се чудя как не е станала основна файлова система за всички по-технични потребители и операционни системи като Линукс.

Като скорости, по мрежата през NFS имам около 90МБ/с трансфер, което е по-бързо от USB дисковете, които имах. Локалните скорости са 371.69 MB/s Write и 474.07 MB/s Read средни скорости за 20ГБ файл с dd. От към електричество, десктопа ползва 280W без натоварване, а NAS машината ползва 65W с всички 6+1 диска работещи и без натоварване. Когато се натовари достига до 85-90W, но повечето време не е около 65W.

Скоро ще пиша и за различните настройки за DLNA сървъра и NFS достъп, както и за napp-it уеб интерфейса.

Преди няколко седмици ми умря диска на десктопа и отнесе операционната система с него. За щастие Time Machine пази всичко, но всичките ни файлове са по USB дискове в Райд и без десктопа не можем да гледаме филми, не можем да ползваме лаптоп за достъп до файловете… беше като замръзване на данните за около седмица. В крайна сметка направих едно малко сървърче (за което ще пиша скоро), което да е като мрежов диск, че да можем да си гледаме филми и да ползваме данните си и от десктопа и от лаптопа.
Та след като преместих всичко, разбрах колко ми е бавна безжичната мрежа, която се ползва само от лаптопа. Едвам докарвах 14MBit/s на 52MBit връзка. Оказа се, че wrt54g рутерчето не може да смогне с тази скорост.

Та реших да се охарча малко и да мина на следващата вариация на безжични мрежи, като изискването към рутера беше да може да се справи с пълната скорост и да работи с Tomato или DD-WRT фърмуерите. След известно четене и търсене се спрях на Asus RT-N16, който си е направо мини компютърче с антени и гигабитов суич.

Първата стъпка беше да сложа dd-wrt. Инсталирането беше доста безпроблемно. Има си статийка на сайта на dd-wrt и след около 10тина минути бях на последната версия. Лаптопа веднага се върза на 130MBit скорост и дойде време за тестове. Пускам първи файл – 600KB/s скорост. Сменям настройките да е само 802.11n сигнала – същата работа. Минах през една камара варианти: различни модели на сигурност, различни настройки на сигнала, но най-бързият трансфер който успях да докарам беше 1.2МБ/с, което е по-зле от предишната ми връзка с 802.11g.

Точно преди да приготвя рутера за връщане, реших да пробвам tomatousb. Инсталацията мина много бързо и след около 10тина минутки настройки имах идентична мрежа като преди. Включих само N режима, пуснах един файл да се копира и много приятно се изненадах. Средната скорост достигна 6.5MB/s като на моменти достигна до 7.2MB/s. На теория, това е по-малко от половината на 130MBit/s, но като за безжична мрежа е доста добре. Още повече, че лаптопа лимитира скоростта на 130, иначе рутера може да достигне 300.

Поуката от цялата история е, че трябва да се пробват различен софтуер, преди човек да се отказва от хардуера.