Ходихме до Манхатън вчера. Хванахме влака в 9:37 от Дъбовдол (Oakdale) и в 11:00 бяхме на Пен Стейшън. Тъй като не бяхме яли нищо решихме да закусим и после да тръгнем на разходка. Излезнахме пред Медисън Скуеър Гардън (7-мо Авеню и 34-та) и се запътихме към 5-то тъй като не си харесахме веднага къде да хапнем. Първата ни дестинация беше Таймс Скуеър. То е на Бродуей, но ние тръгнахме по 5то, защото е по-интересно за разходка. След 4 пресечки видяхме един Бъргър Кинг. Там и закусихме. Правят много готини картофки
Аз си взех Двоен Уопер с американско сирене. Доста добре ми се отрази. Точно до масата, на която седяхме имаше изложени доста брошурки. Една от тях беше Ню Йорк Сити Гид. Взех я и започнах да я разглеждам, за да видя точно къде се намират Таймс Скуеър и после и Рокафелер Център. Установих, че се движим в правилната посока. Разглеждайки какви интересни музей има попаднах на Музея на Секса. Стори ми се доста интересно, но решихме по-късно да мислим дали да ходим до там, защото трябваше да отидем до Централ Парк и до Статуята на Свободата. Тук искам да отбележа, че това не ми е първото ходене до града. Та вървейки към Бродуей минахме покрай градската библиотека. Имам нов албум с цялата разходка тук. Още на първата страница са снимките от Библиотеката и готиното паркче зад нея. След 20тина минути се озовахме на Таймс Скуеър. Намира се на кръстовището на Бродуей, 7-мо и 42-ра. Снимките от 4та и 5та страница на албума са от там. Последните от 5-та са от следващата ни дестинация Рокафелър център. Малко се полутахме докато го намерим, но в крайна сметка го открихме. За съжаление, долу беше затворено (където по принцип е ледената пързалка и елхата зимата) и се снимахме отстрани в паркчето.
По план, следваше да отидем до Статуята, но бяхме на 5 пресечки от Центръл Парк и тъй като доста се бяхме изморили, решихме да отидем да си починем малко. След около 5 минутки пеша по 5-то се озовахме на южната част на Парк-а. Вторият ред снимки на 6та страница от албума са от “Езерцето“(The Pond). Там си свалих блузата с дълъг ръкав, защото печеше приятно и не духаше (както по принцип духа м/у небостъргачите). След още 5 минутки се озовахме на “Овчата Ливада” (Sheep Meadow). Много голяма полянка с много приятна тревица. Там се излегнахме за 30тина минути да си починем. Много е яко там. Въобще тази част от Манхатън ми е любимата. Просто нямам думи да опиша чувството когато си в този парк. Трябва да се усети…
Стана 4 часа и решихме да тръгваме към Статуята. Върнахме се пеш до Таймс скуеър (12 пресечки) и хванахме метрото за Даунтаун. Пътувайки към последната спирка на линията(бяхме седнали в последното вагонче) се чудехме какво да правим, защото вънка прокапа малко преди да влезнем в метрото. Решихме да отидем доковете и ако е наистина гадно да се върнем и да си тръгваме. Та на предпоследната спирка сме и някакъв глас измънква нещо за следващата спирка. Но ние не обръщаме внимание. По едно време се усещам, че сме сами в вагончето. Поглеждам през прозореца в съседното – няма никой. Решихме, че сме единствените в последните две вагончета които са останали за последната спирка. По едно време спяхме, но вратите не се отвориха(не се виждаше нито спирка, нито някакви светлини, нищо. По едно време влакчето тръгна и гледам подминаваме спирката. В този момент разбрахме, че гласа преди минута ни е казал, че хората от последното вагонче няма да могат да слезнат на следващата спирка. Съответно слезнахме на предпоследната и ходихме 3 пресечки пеша, после през едно паркче. в 4:40 се озовахме пред доковете. Отиваме да питаме от къде да си купим билети, при което ни съобщават, че последното корабче е заминало току що и че по принцип корабчета има от 8 сутринта до 4 следобед. Седнахме ние на едни пейки и гледахме морето, след малко видяхме едно корабче, което се върна от разходка(9та страница от албума със снимки). При което решихме да си ходим въпреки , че беше рано. Качихме се на метрото и тръгнахме към Пен. Аз много не исках да си тръгваме, защото си бяхме взели билет за отиване и връщане на тарифа, която влиза в сила след 8 вечерта, а още беше 5 и нещо. Съответно трябваше да си купуваме нови билети и тези които имахме щяха да изгорят. Пътувайки в метрото погледнах пак картата от Гида. Видях, че Музеят на секса е на 4 авенюта и 3 пресечки от Пен. Решихме да отидем да видим. Слезнахме на спирката на 28ма и се насочихме към Бродуей отново. След около 15 минути се озовахме пред Музея. Беше 6 без 15. Първо си помислихме, че ще ни поискат 21 години за да влезнем(аз имам 21, а Васил има фалшива карта, но нито аз носех мои документи нито той негови). Както и да е, решихме да опитаме. Пуснаха ни с/у 16 долара вход разбира се, като ни казаха, че след 40 минути затварят. Та влезнахме ние с Васил в първата зала в която имаше черно бели кадри от първите еротични и порно филми на щатите. Като до тях имаше писано кой кадър от кой филм е, този филм какво е предизвикал когато е излезнал и т.н. На вторият етаж имаше прожекции от първите филми с еднакви полове (голямо нещо за годините си – 1960-1970). Разбира се прожекциите бяха ужасни и не можеше почти нищо да се разбере. Освен прожекциите имаше и малко хардуер
. Някакви ужасни на външен вид (сигурно и на усещане) приспособления ползване на всякакви сексуални изживявания във филми. Като цяло, музеят беше слаб. Единственото нещо което ми(ни) хареса бяха стерео изображенията на първият етаж – едно платно, на което 2 проектора проектират 2 подобни снимки и като си сложиш едни специални очила, все едно гледаш през прозорец 1:1 с реалността(с изключение на размера). Много добро. Това много ни впечатли. Иначе самият музей беше доста глупав. Горе долу за 20 минути го разгледахме целият.
Тъгнахме към Пен стейшън да хапнем нещо и да си ходим. Пътьом се отбихме в Манхатън Мол-а (Нещо като голям ЦУМ). Веднага като влезнахме се сетих, че миналият път имаше един воден масаж и ме беше много яд, че не си направих един. Този път, обаче, не направих същата грешка. Така и така бях изморен срещу 9 долара – 5 минути воден масаж. Последните две снимки от албума са от машината в която лягаш. Като се затвори капака, ти слага един здрав найлон в/у теб и водата не те мокри като те масажира. Също така ти връчват едно дистанционно да си контролираш къде искаш струята. Аз се задържах на ходилата и кръста. След 5 минути мога да кажа, че се чувствахме доста добре (Васил и той си направи един масаж). Веднага след масажа решихме да хапнем в Мол-а. Аз си взех Пиле Тириаки (японско печено пиле с тириаки сос, ориз и зеленчуци), а той си взе панирани пилешки крилца. Похапнахме едно хубаво, поседяхме малко и се запътихме към Пен. В 7:40 бяхме вече в чакалнята на пейките. Влакът ни беше в 8:30. Аз изслушах няколко глави от “Наръчник на Галактическият Стопаджия”. Казвам изслушах, защото имам аудио книга, чете авторът на книгата.
В 10 се прибрахме и прегледахме снимките. Доста бяхме изморени и си легнахме рано.
Вчера сутринта си поръчах Онкио-то. Днеска сутринта дойде. Най-готиното е, че платих 6 цента за доставка ![]()
Отне ми 2 часа да я разопаковам и сглобя (целия пакет беше 55кг и има 7 колони(6.1)).
Та сложих я и така и не можах да я усиля на макс за да видя какво може. Като цифри е:
130Вата на канал(6 канала)+220Вата бас каса = 1КВат максимална мощност. По скалата на усилване от 0 до 80 в стаята всичко започва да дрънчи на 65. Доволно. Дистанционното е бая големичко с МНОГО копчета! Води се, че може да управлява ДВД, Видео, Телевизор, Касетофон и Мини Диск. Съответно има сума копчета с какви ли не комбинации.
Като цяло е добре. Още не съм я пробвал с филми, само няколко парчета от лаптопа и iRiver-а.
Самият усилвател има 3 S-Video входа, 3 Дигитални (2 оптични и 1 коаксиален) и 2 компоненти входа (CD/DVD,Tape etc.)
Ето как изглежда задната част:

http://joro.geodar.com/vhodove.jpg
Поддържа какви ли не режими на работа, още не съм ги разгледал, само знам, че като я включвам и леко се усеща в лампите
)
HTiB е съкратено от Home Theater in a Box – домашно кино в кутия. В събота започнах да се ровя из мрежата и да разглеждам различни HTiB системи. Първо се спрях на Sony DAV-FR1 – приятно на външен вид със 5 DVD чейнджър. Всичко добре, но като отидох на cnet и видях, че рейтингът на тази система е само 7.3 като потребителите са и дали 6.9 от 10. Започнах да чета и се оказа, че системата има доста проблеми. Бавна смяна на дискове (по 30 секунди), липсват и туйтъри и е някакси слабичка(вчера ходих да я видя и чуя). Също така приемникът е доста голям (въпреки тънък). След достатъчно четене се спрях на Onkyo HT-S770. За 50 долара отгоре се лишавам от DVDто, но получавам много по-добра система с много по-функционален приемник и още една колона (6.1)
Днеска или утре ще я поръчам.
Миналата седмица отделих малко време да погледам Юпитер. И докато го гледах(понеже се виждаха и луните му) реших да му направя някоя друга снимка. Най-добрата можете да видите тук
Ето и по-интересните неща от последните две седмици:
Като начало завърших модификацията на fluxbox-а ми. Можете да видите как изглежда тук.
…
Миналата седмица ходих да снимам на Радо церемонията за приемане в Алфа Кси обществото и ни направиха една снимка и на нас. После хапнахме малко сирене и плодове (това имаше предложено) и пийнахме Фанта. И аз не повярвах на очите си като видях Фанта, имайки в предвид, че тук не се продава никъде.
…
На работа се борех със доста неща. Едно от тях е Tomcat. Подкарване на SSL, слагане зашита с парола на една директория (не е както в Апачето с .htaccess). После подкарвах mod_jk за апаче, да мога да извиквам сървлети чрез апаче. Накрая се получи добре. Обнових малко и настройките на Nagios-а на surface и добавих още няколко услуги за следене. Също така го конфигурирах да ми праща писма когато засече, че някоя услуга не отговаря.
…
В училище миналата седмица правихме проект за p2p програма, която трябва да изисква потребителско име и парола, да ги пази в MySQL база данни, и да пази информация за всеки потребител какви файлове има и дали те са споделени.
Правихме го Коцето, Васил и аз. В началото всеки започна на неговия си език(Коцето на С, Васил на PHP а аз на Perl), но в крайна сметка остана на PHP.
…
Най-якото е, че от утре съм във ваканция 10 дена. Много се кефя. Не че няма да имам какво да правя, но пак ще е малко почивка. Ще отидем до Manhattan докато е приятно времето, да се снимаме малко, да се поразходим из Central Park и т.н.
…
Вчера имах среща с друг вид. Много дружелюбни създания ![]()
…
Ще се опитам пак да съм редовен(всеки ден поне по един пост)…
-
Prefered Language:
-
Categories:
- Astronomy (rss) (11)
- My Life (rss) (490)
- Networking (rss) (4)
- Multimedia Web Design (rss) (2)
- Work (rss) (100)
- Recipies (rss) (29)
- Articles (rss) (13)
- Movies (rss) (36)
- Food notes (rss) (5)
- Nutrition Diary (rss) (9)
-
Archives:
- 2007: a little Perl — Last night I was doing [...]
- March 2010 (3)
- February 2010 (1)
- January 2010 (4)
- December 2009 (1)
- November 2009 (3)
- September 2009 (2)
- 2010 (8)
- 2009 (20)
- 2008 (33)
- 2007 (121)
- 2006 (153)
- 2005 (238)
- 2004 (4)
- 2000 (1)
-
Links:
-
"A large country should take the low place like a great watershed,
which from its low position assumes the female role.
The female overcomes the male by the power of her position.
Her tranquility gives rise to her humility.
If a large country takes the low position,
it will be able to influence smaller countries.
If smaller countries take the lower position,
then they can allow themselves to be influenced.
So both seek to take the lower position
in order to influence the other, or be influenced.
Large countries should desire to protect and help the people,
and small countries should desire to serve others.
Both large and small countries benefit greatly from humility." - Lao Tzu (老子)