Georgi’s Blog

Manhattan

Ходихме до Манхатън вчера. Хванахме влака в 9:37 от Дъбовдол (Oakdale) и в 11:00 бяхме на Пен Стейшън. Тъй като не бяхме яли нищо решихме да закусим и после да тръгнем на разходка. Излезнахме пред Медисън Скуеър Гардън (7-мо Авеню и 34-та) и се запътихме към 5-то тъй като не си харесахме веднага къде да хапнем. Първата ни дестинация беше Таймс Скуеър. То е на Бродуей, но ние тръгнахме по 5то, защото е по-интересно за разходка. След 4 пресечки видяхме един Бъргър Кинг. Там и закусихме. Правят много готини картофки Аз си взех Двоен Уопер с американско сирене. Доста добре ми се отрази. Точно до масата, на която седяхме имаше изложени доста брошурки. Една от тях беше Ню Йорк Сити Гид. Взех я и започнах да я разглеждам, за да видя точно къде се намират Таймс Скуеър и после и Рокафелер Център. Установих, че се движим в правилната посока. Разглеждайки какви интересни музей има попаднах на Музея на Секса. Стори ми се доста интересно, но решихме по-късно да мислим дали да ходим до там, защото трябваше да отидем до Централ Парк и до Статуята на Свободата. Тук искам да отбележа, че това не ми е първото ходене до града. Та вървейки към Бродуей минахме покрай градската библиотека. Имам нов албум с цялата разходка тук. Още на първата страница са снимките от Библиотеката и готиното паркче зад нея. След 20тина минути се озовахме на Таймс Скуеър. Намира се на кръстовището на Бродуей, 7-мо и 42-ра. Снимките от 4та и 5та страница на албума са от там. Последните от 5-та са от следващата ни дестинация Рокафелър център. Малко се полутахме докато го намерим, но в крайна сметка го открихме. За съжаление, долу беше затворено (където по принцип е ледената пързалка и елхата зимата) и се снимахме отстрани в паркчето.
По план, следваше да отидем до Статуята, но бяхме на 5 пресечки от Центръл Парк и тъй като доста се бяхме изморили, решихме да отидем да си починем малко. След около 5 минутки пеша по 5-то се озовахме на южната част на Парк-а. Вторият ред снимки на 6та страница от албума са от “Езерцето“(The Pond). Там си свалих блузата с дълъг ръкав, защото печеше приятно и не духаше (както по принцип духа м/у небостъргачите). След още 5 минутки се озовахме на “Овчата Ливада” (Sheep Meadow). Много голяма полянка с много приятна тревица. Там се излегнахме за 30тина минути да си починем. Много е яко там. Въобще тази част от Манхатън ми е любимата. Просто нямам думи да опиша чувството когато си в този парк. Трябва да се усети…
Стана 4 часа и решихме да тръгваме към Статуята. Върнахме се пеш до Таймс скуеър (12 пресечки) и хванахме метрото за Даунтаун. Пътувайки към последната спирка на линията(бяхме седнали в последното вагонче) се чудехме какво да правим, защото вънка прокапа малко преди да влезнем в метрото. Решихме да отидем доковете и ако е наистина гадно да се върнем и да си тръгваме. Та на предпоследната спирка сме и някакъв глас измънква нещо за следващата спирка. Но ние не обръщаме внимание. По едно време се усещам, че сме сами в вагончето. Поглеждам през прозореца в съседното - няма никой. Решихме, че сме единствените в последните две вагончета които са останали за последната спирка. По едно време спяхме, но вратите не се отвориха(не се виждаше нито спирка, нито някакви светлини, нищо. По едно време влакчето тръгна и гледам подминаваме спирката. В този момент разбрахме, че гласа преди минута ни е казал, че хората от последното вагонче няма да могат да слезнат на следващата спирка. Съответно слезнахме на предпоследната и ходихме 3 пресечки пеша, после през едно паркче. в 4:40 се озовахме пред доковете. Отиваме да питаме от къде да си купим билети, при което ни съобщават, че последното корабче е заминало току що и че по принцип корабчета има от 8 сутринта до 4 следобед. Седнахме ние на едни пейки и гледахме морето, след малко видяхме едно корабче, което се върна от разходка(9та страница от албума със снимки). При което решихме да си ходим въпреки , че беше рано. Качихме се на метрото и тръгнахме към Пен. Аз много не исках да си тръгваме, защото си бяхме взели билет за отиване и връщане на тарифа, която влиза в сила след 8 вечерта, а още беше 5 и нещо. Съответно трябваше да си купуваме нови билети и тези които имахме щяха да изгорят. Пътувайки в метрото погледнах пак картата от Гида. Видях, че Музеят на секса е на 4 авенюта и 3 пресечки от Пен. Решихме да отидем да видим. Слезнахме на спирката на 28ма и се насочихме към Бродуей отново. След около 15 минути се озовахме пред Музея. Беше 6 без 15. Първо си помислихме, че ще ни поискат 21 години за да влезнем(аз имам 21, а Васил има фалшива карта, но нито аз носех мои документи нито той негови). Както и да е, решихме да опитаме. Пуснаха ни с/у 16 долара вход разбира се, като ни казаха, че след 40 минути затварят. Та влезнахме ние с Васил в първата зала в която имаше черно бели кадри от първите еротични и порно филми на щатите. Като до тях имаше писано кой кадър от кой филм е, този филм какво е предизвикал когато е излезнал и т.н. На вторият етаж имаше прожекции от първите филми с еднакви полове (голямо нещо за годините си - 1960-1970). Разбира се прожекциите бяха ужасни и не можеше почти нищо да се разбере. Освен прожекциите имаше и малко хардуер :). Някакви ужасни на външен вид (сигурно и на усещане) приспособления ползване на всякакви сексуални изживявания във филми. Като цяло, музеят беше слаб. Единственото нещо което ми(ни) хареса бяха стерео изображенията на първият етаж - едно платно, на което 2 проектора проектират 2 подобни снимки и като си сложиш едни специални очила, все едно гледаш през прозорец 1:1 с реалността(с изключение на размера). Много добро. Това много ни впечатли. Иначе самият музей беше доста глупав. Горе долу за 20 минути го разгледахме целият.
Тъгнахме към Пен стейшън да хапнем нещо и да си ходим. Пътьом се отбихме в Манхатън Мол-а (Нещо като голям ЦУМ). Веднага като влезнахме се сетих, че миналият път имаше един воден масаж и ме беше много яд, че не си направих един. Този път, обаче, не направих същата грешка. Така и така бях изморен срещу 9 долара - 5 минути воден масаж. Последните две снимки от албума са от машината в която лягаш. Като се затвори капака, ти слага един здрав найлон в/у теб и водата не те мокри като те масажира. Също така ти връчват едно дистанционно да си контролираш къде искаш струята. Аз се задържах на ходилата и кръста. След 5 минути мога да кажа, че се чувствахме доста добре (Васил и той си направи един масаж). Веднага след масажа решихме да хапнем в Мол-а. Аз си взех Пиле Тириаки (японско печено пиле с тириаки сос, ориз и зеленчуци), а той си взе панирани пилешки крилца. Похапнахме едно хубаво, поседяхме малко и се запътихме към Пен. В 7:40 бяхме вече в чакалнята на пейките. Влакът ни беше в 8:30. Аз изслушах няколко глави от “Наръчник на Галактическият Стопаджия”. Казвам изслушах, защото имам аудио книга, чете авторът на книгата.
В 10 се прибрахме и прегледахме снимките. Доста бяхме изморени и си легнахме рано.