Ден първи

August 24th, 2005Category: My Life

Станах в 8 сутринта. Приготвих се за пътуването и тръгнахме към центъра. Там оставих Дарето, смених малко долари в евро и се опитах да си разпечатам имейла от алиталия за електронния билет но неуспешно. Реших да тръгна към София път ако там поискат нещо ще им покажа директно от лаптопа. Тръгнахме към автогарата и разбира се автобусът беше пълен. Баща ми обаче се намеси и нави шофьора да ме вземе. Седях на земята (на пътечката) до шофьора през целия път. Още от там се изръбих. Слезнах на болницата и там един човек взе да разпитва от къде да мине за летището. Аз му предложих да дойде с мен. Бях решил да си хвана такси така или иначе. Той обаче не искаше с такси и решихме да изчакаме рейса. Аз в последния момент се сетих, че трябва да си купим билети и докато ми връщаха рестото рейсът дойде. Качихме се ние и на моста преди летището се появи контрола. Бабката се заяде и глоби човека дето не си е купил билетче за багажа(носеше голям куфар). Това беше доста глупаво, защото той не знаеше дори, че трябва да си купи билетче предварително, та и за багажа чак. Плати си той 5те лева и се разделихме на летището. Аз отидох до гишето на АлИталия, което беше затворено. Беше 11:20, гишето щеше да отвори в 12, самолетът ми беше в 14:30, а аз бях гладен. Реших да изчакам. Към 12 реших да попитам на информация дали трябва да чакам тези от алиталия да ми издават хартиен билет(защото моя беше електронен) или не. Те казаха, че само с паспорта е достатъчно. При което обявиха чекин и аз се наредих. Чекирах си багажа и отидох горе да хапна една пица – 4.40 маргарита с гъби. Както и да е. После като влезнах и като минах митницата си взех едни мини 7 дейс. Добре ми се отразиха. Бях се заканил да пиша за блога тогава, но като извадих лаптопа и кабелите видях, че не съм си взел преходника за европейски контакти. Много тъпо се получи. Слушах си музика до полета. Самолета беше някакъв странен. До сега не се бях возил на такъв. Много безшумен, двигателите бяха отзад на опашката и задната врата беше директно отзад (под задния двигател). Пристигнах в Италия и там ме пратиха при гранична полиция да обяснявам защо съм в страната. Накрая ме попитаха колко пари нося аз казах и този ми се усмихна би ми печата и всичко стана ОК. От тук чаках 2 часа на летището. За мой късмет имаше магазин за електроники та

Leave a Reply


Georgi’s Blog is proudly powered by WordPress
Постове (RSS) and Коментари (RSS).
Get Firefox! Creative Commons License
21 queries. 1.297 seconds.