Днес, докато си разглеждах блога и галерията реших да превключа към постоянни връзки (permlinks). Добре се получи, само дето трябваше да редактирам няколко линка из старите ми публикации. Мисля че се получи добре…
Докато вървях из настройките на галерията се сетих, че мога да я обновя до финалната версия, защото до сега бях с RC2. Обновяването мина невероятно добре без никакви грешки.

Le Violon rouge е един много интересен филм. Историята на една цигулка е разказана по много оригинален начин и самият замисъл на филма е добър. С няколко думи: Самюел Джаксън е експерт по цигулки и бива извикан да идентифицира купчина Страдивариуси, но сред тях попада на много интересен модел. Започва да прави тестове с него, за да разбере дали това е “нещото, което цял живот е искал”. Препоръчвам го на всички.

Рейтинг 5 от 5

Обнових блога до WordPress 1.5.2, инсталирах gravatar добавка за коментарите, което значи, че всеки, който има регистриран граватар и ползва email-a си в коментарите, ще има и картинка в коментара си. Отне ми малко време докато наглася темата да слага картинката както трябва, но в крайна сметка се получи.
Геодариа 1.1 е готова и може да се намери на този адрес.

Направих малки промени по темата, която ползвам. В общи линии е стандартната Pool тема, с лека модификация да изпълва цялата страница вместо да е с фиксиран размер. Малко по-разумно използване на пространство. Също така преместих и полето за търсене под Мета полето. Други модификации са линковете, ама тях ги правих преди доста време и вече не помня какво е станало с тях. Ако някой я хареса може да я дръпне от тук

Проектно Ориентиран Компютър Сайънс е името на един от часовете ми, който взимам този семестър (и другия). Представлява двоен час, в който всеки студент трябва да си измисли проект и да го реализира до края на учебната година, като освен него, трябва да участва в поне още 3 проекта, на които да не е лидер. Като допълнителни задачи всеки студент трябва да работи под линукс дистрибуция, инсталирана на външен USB диск, която да се стартира без помощта на вътрешния диск, трябва да си конфигурира системата така, че да може да хоства страницата на собствения си проект и страниците на останалите проекти, в които ще участва, като по някое време всички студенти ще се състезават да пробият сигурността на машината на другите ученици с цел да направят възможно най-много щети. По този начин всички студенти са длъжни да направят системата си много сигурно и да предлага достатъчно услуги на външния свят. Всеки студент е длъжен да има блог, на който да пише за всякакво време прекарано по проектите, по които работи.
Моят блог първоначално се хостваше на mcs.dowling.edu, но после реших да си го преместя на моя си домейн(на сървърите където аз си хоствам страницата). http://joro.geodar.com/POCS/ е мястото, където ще пиша за проектите, по които ще работя. За сега съм си избрал да пиша фронтенд на swaret и slapt-get на QT с цел да направя Slackware малко по-приятен за хора с аргументи от рода на “няма добър/лесен начин да се инсталират програми” дъра бъра. Смятам, че е един сравнително лек проект. Може освен QT интерфейс да му направя и WEB интерфейс, защото професора ми настоява, че потребителите свикват за каквото и да било да отварят браузър.

В ресторанта където работя се продават различни десерти. Един от тях е Фламбе от банан и/или манго. Приготвянето на десерта е доста атрактивно и щом някой си го поръча, до края на вечерта се продава още много от него. Като основна запалителна течност се ползва Бакарди 151. В събота, обаче, след първото фламбе Бакардито свърши и не ни бяха заредили с още. Проблемът беше на лице. Как да правим фламбе на другите клиенти без да можем да го запалим. Преди 1 година, аз подарих на ресторанта 2 литра домашна ракия (първак). От него имаше малко повече от 500мл останали и аз се сетих за нея. Последва диалог:
- Защо не ползвате ракията за фламбето.
- Ами тя няма да се запали. Не е достатъчно силна.
- Дай да пробваме на една чиния - казвам аз 100% сигурен ще ракията ще пламне без да се замисли.
При което единия сервитьор, бармана и аз взимаме ракията, една малка чиния и отиваме в кухнята. Там сервитьора излива малко ракия в/у чинията и я пали. В първия момент не се вижда да гори нищо и следват разни реплики от рода на “а, видя ли”, “нали ти казахме”. В следващия момент, обаче, сервитьора накланя чинията за да изхвърли ракията в кофата за боклук. Изведнъж цялата чиния пламва, а клечката, с която се опитаха да я запалят вече беше настрани. Докато той се опитва да хване така чинията, че да не се изгори, забелязваме, че не само чинията гори а и кофата за боклук… Беше забавно. Установихме, че ракията е пламнала, но пламъка почти не се е виждал. Когато ракията е капнала в кофата, капките са горели и са запалили кофата, а при разливането на ракията по чинията огъня е станал по видим. Последва гасене на кофата и на чинията.
Сложихме ракията в бутилката от бакарди, сложихме и малко черешов ликьор (за цвят), тя и без това ракията е черешова, и цяла вечер подпалвахме бананите с ракия. Не знам какъв е бил вкуса, но се получи добре.

Тази седмица пак беше много дълга. Този семестър ми е много натоварено и едвам имам време да се наспя. Почти всяка сутрин съм в 10 в училище и се прибирам в нас в 11:30 вечерта и тепърва готвя, ям, после почиствам и става се към 2 докато свърша. Сега в края на седмицата не е много по-различно. Имам да върша страшно много неща и да ходя на работа следобеда… За вторник трябва да чета за тест по математика, да правя втора презентация за ПОКС часа, да прочета около 300 страници за ПОКС часа, да приготвя презентация за Компютърния Клуб, да започна да си правя проектите за ПОКС-а… Не е като да няма какво да се прави.

Като цяло и бая работа свършихме тази седмица, ходихме да подадем на Дарето за Social Security Number, направих първа презентация в ПОКС-а, направих втора презентация в Компютърния Клуб + организация на Пица парти, поработих малко по нещата на хазяйката, в Аркайб доста неща доизчистих по сървърите…

Сега ще хапна и започвам да чета. И утре няма да стана докато не се наспя.

Coach Carter е доста забавен филм. Самюел Джаксън е треньор по баскетбол в някакво западнало училище. Чрез баскетбола се опитва да научи учениците на ред. Успява да ги направи добри баскетболисти, които не губят нито една игра, но към края на сезона разбира, че не ходят на училище и заключва салона. При което цялото училище започва да го съди, как може да отнеме единственото което бедните чернилки могат, но не него не му пука. И така след време ги успява да ги накара да учат и така…

Рейтинг 4.5 от 5

Преди няколко дни открих, че проектът, който си бях намислил да правя вече е направен, което ме разби. От тогава насам само чета наляво надясно какво може да е нужно на линукс обществото. Ами оказа се, че аз като човек, който винаги се опитва да убеди хората, че в линукс всичко е ОК, не мога да му намеря кусур. Толкова съм свикнал да си върша работата на нивото на което линукс е сега, че не виждам проблеми. Реших да попитам 5-6 човека какво мислят на темата и единственото нещо което те ми казваха, че няма под Линукс е Фотошоп. Е да, ама аз нямам намерение да пренаписвам фотошоп, защото ще ми отнеме няколко години и то ако го направя правилно. Сега е 2:35 и много ми се спи вече. Утре започвам от 10 сутринта и последния час ми свършва в 11 вечерта… Следва един много дълъг ден. До сега съм правил презентация на евентуалните проекти по които искам да работя и вече искам да си лягам.
Лека нощ

Jerry Maguire е един приятен филм. Разказва се за един спортен мениджър(Том Круз), който се сдобива със съвест по едно време и решава да напусне огромната компания за която работи. При което почти не фалира работейки за футболист(Куба Гудинг Мл.). Филмчето си заслужава двата и кусур часа.
Рейтинг 4.7 от 5