В ресторанта където работя се продават различни десерти. Един от тях е Фламбе от банан и/или манго. Приготвянето на десерта е доста атрактивно и щом някой си го поръча, до края на вечерта се продава още много от него. Като основна запалителна течност се ползва Бакарди 151. В събота, обаче, след първото фламбе Бакардито свърши и не ни бяха заредили с още. Проблемът беше на лице. Как да правим фламбе на другите клиенти без да можем да го запалим. Преди 1 година, аз подарих на ресторанта 2 литра домашна ракия (първак). От него имаше малко повече от 500мл останали и аз се сетих за нея. Последва диалог:
– Защо не ползвате ракията за фламбето.
– Ами тя няма да се запали. Не е достатъчно силна.
– Дай да пробваме на една чиния – казвам аз 100% сигурен ще ракията ще пламне без да се замисли.
При което единия сервитьор, бармана и аз взимаме ракията, една малка чиния и отиваме в кухнята. Там сервитьора излива малко ракия в/у чинията и я пали. В първия момент не се вижда да гори нищо и следват разни реплики от рода на “а, видя ли”, “нали ти казахме”. В следващия момент, обаче, сервитьора накланя чинията за да изхвърли ракията в кофата за боклук. Изведнъж цялата чиния пламва, а клечката, с която се опитаха да я запалят вече беше настрани. Докато той се опитва да хване така чинията, че да не се изгори, забелязваме, че не само чинията гори а и кофата за боклук… Беше забавно. Установихме, че ракията е пламнала, но пламъка почти не се е виждал. Когато ракията е капнала в кофата, капките са горели и са запалили кофата, а при разливането на ракията по чинията огъня е станал по видим. Последва гасене на кофата и на чинията.
Сложихме ракията в бутилката от бакарди, сложихме и малко черешов ликьор (за цвят), тя и без това ракията е черешова, и цяла вечер подпалвахме бананите с ракия. Не знам какъв е бил вкуса, но се получи добре.