измина откакто не съм писал в дневника. Не, че няма какво да пиша, а явно ми се губи навика. Преди имах доста повече свободно време и се сещах за блога доста по-често. Сега когато имам да правя по 2 презентации на седмица, да работя по 50 часа, да си правя проекта и да ям от време на време, не ми остава време за блога. Не отнема много време но просто не сядам. Също така, от както е започнал семестъра не съм имал много време да качвам нови снимки, нито да си пообновя джаджите(имам поне телескопа да добавя)… въобще има доста работа да се прави, която обаче е с твърде нисък приоритет…
Та през изминалата седмица разбрах, че на Тошетому се роди момче на име Георги – да са живи и здрави. И по-интересното е, че съпругата на Тошето е Татяна – точно както е в моето семейство (аз съм Георги и родителите ми са Тодор и Татяна). Случват се съвпадения… а може би нищо не е случайно, както казваше един мой съученик…
Направих си моя 404 страница, която ми изпраща email с търсеното url, съобщава на потребителя, че страницата я няма и го препраща към основната страница…
Започнах да чета QT, за да си започна графичната част на проекта и открих, че всички туториали са старички. Не казвам, че е трудно, просто, че можеше да е по-лесно 
До 1-2 седмици, дизайна на графичната част трябва да е готов и имплементиран. Така ще остане функционалността.
Преди 2 дена си готвихме подлучени тиквички. Много готини станаха. Пак ще си направим. Следвахме рецепта на Иван Звездев ( Дарето си накупи почти всички негови книги).
Сега се оказва, че трябва да си купим фритюрник, защото много олио хабим, а и не можем да си направим пържени картофи като хората.
Днес свалих климатика от прозореца, че започна да става студенко. Сега остава да реша къде да го прибера. Кофти е, че тук няма климатици с топло и студено. Дори сплит системи не съм виждал… много тъпо.
От няколко дена имам Mystic River в нас и не ми остава време да го гледам. А и от както направих дигиталния звук в нас, не съм гледал нито един филм от начало до край. Не е на добре така. Не остава никакво време за развлечения, а професора само ни разправя, как си мотаем времето и как едва ли не трябва да забравим за всичко останало и да мислим само за компютри за да станем достатъчно добри, че да ни вземат в което и да е училище със стипендия за Докторат…
Тези дни попаднах на кубунту и реших тези дни да го пробвам в нас. Просто за да видя дали ще има разлика амд64 вариант и и486 вариант на моето ПС.
Мисля, че най-интересното от седмицата е, че се открих с братовчед ми Гео в мрежата по най-невероятния начин.
Едно момиче работеше за майка ми преди време. От там се запознахме с нея и сега като пристигнах в Щатите от време на време си пишем по ICQ. Днес в разговор за мп3 плеъри тя ми спомена името Гео. Не са много хората, на които съм чувал да им викат така и реших да попитам за кой става дума. До този момент знаех, че те са се засичали веднъж или два пъти в офиса на Майка ми (той да оправи някой компютър, а тя … работи там). Оказа се, че тя говори за същия Гео, който аз познавам – братовчед ми – с който не съм се виждал за повече от 2 мин сигурно от 6-7 години. Той също е компютърджия(поне беше преди 6-7 години ) и беше странно как все не можехме да направим връзка в мрежата.
Е днеска разбрах, че има и той ICQ и, че с Мария се виждат доста по-честичко
Както му викат тук в Щатите стана едно малко Family Reunion
Сега ми остават да поработя 2 часа и ще си ходя.
