Горе долу, от както се разболях преди няколко месеца започнах да пия чай годе-долу редовно. Първоначално нямах идея кой чай какъв е и за какво и как се пие. Купих си 1 кутия Lipton -> води се един от най-хубавите чайове. Всичко ок, ама не ми хареса. Беше горчив. След като се поразрових из Интернет се оказа, че е черен чай, в който има 1/2 от кофеина на същото количество кафе. Спрях да пия Липтон. Купих си Зелен чай -> незнайна марка. Беше сравнително по-добре. Тогава, Мария ми спомена нещо за Бял чай. Много бил рядък, много хубав… Пак се поразрових из нета и намерих Бял чай, с жасмин и лимонена трева. Взех една кутийка Мария и си купих една за мен. В крайна сметка доста ми хареса. Най-много от всички „цветни“ чайове, които бях пил до сега… След известно време се сетих за malincho.com – БГ магазин в Ню Джързи. Реших да видя дали не продават .бг чайове. Така попаднах на една доста разнообразна колекция от чайове. Накупихме си Липов цвят, мащерка, мента… Много ни харесаха… Преди около седмица и половина привършихме чайовете и решихме да пазаруваме пак от Малинчо. този път си купихме „Стара планина – Цвят бъз, листа мента, листа къпина, стрък мащерка и стрък риган“ и „Лека Нощ – вят глог с листа, лист мента, лист маточина, цвят липа и шишарки хмел“ Вторият доста ми хареса. Има интересен вкус. Първият още не съм го опитал. Причината, поради която си купихме само от тези 2та е, че другите бяха свършили, а и си мислихме да опитаме някои китайски чайове.
Известно е, че първо в Китай са започнали да варят чай. Поразрових се , за пореден път , в мрежата за да открия 10те най-известни китайски чая. Реших да видя цените на тези треви и отделих за 3 вида „Long Jing – Dragon Well“ – зелен, „Bi Luo Chun – Spring Snail“ – зелен и „Bai Hao Yin Jan – White Fur Silver Needle“ – бял. Вчера пристигнаха и реших да опитам единият. Заедно с чая, имаше и малко листче с „как се вари китайски чай“. Тук е мястото да отбележа, че чаят не се вари, а се попарва. Зеленият чай Лонг Джинг се попарва в около 82 градуса Целзий за 2 минути Белият чай в 70 градуса, като за продължителността казват „листата говорят“.
температурата се познава горе-долу така:
100 градуса: от водата излиза доста пара и точно е в момент на завиране
90 градуса: от водата излиза доста пара, но само леки малки мехурчета излизат на повърхността
80 градуса: водата е спокойна с мехурчета по дъното на съда и от нея излиза пара.
70 градуса: от водата леко излиза пара

За 1 чаша се изисква около 1 лъжичка чай (горе долу да покрие дъното). Като малко по-точно е на всеки 200 мл вода 1 лъжичка листа.
В повечето случаи листата могат да се попарват повече от веднъж. Зеленият чай, който имам издържа до 5 попарвания, а белият до 10.

Китайски бял чай:
Според почти всички източници белият чай се приготвя по много специален начин. Само напъпили листенца се ползват. Пекат/загряват се до около 37 градуса докато влажността в листата е около 30%. След това се завиват в чиста хартия и се слагат за 4 дена в дървена кутия. След 4тия ден се вадят и наново се загряват докато влажността в листата се намали до 5% – което отнема около 2 дена на не много висока температура. След като се изсушени по този начин, се пакетират и са готови за консумиране. Най-добрите видове бял чай правят много интересен златен чай, които е уникален в света. Производството на този чай е много ограничено и се извършва изцяло на ръка.
От всички чайове той съдържа най-много антиоксиданти и най-малко кофеин (почти никакъв).