Преди 3 дни в Тайван, Pioneer са обявили първата Blu-Ray записвачка на стойност $995. Днес попаднах и на един магазин, който вече предлага 25ГБ презаписващи BR дискове на ТДК срещу 25 долара…
Аз не съм от най-старото поколение компютърджий, но първият ми компютър (486dx 40MHz, 4MB Ram, 110MB HDD, 512k S3 Video… ) побираше доста малко информация…

Очаква се скоро и АМ сокет-а на AMD да се появи с поддръжка на DDR2-800…

Всеки момент(разбирай в следващият месец or so) Apple трябва да обявят новия си iBook(който сигурно ще се казва MacBook), който също се очаква да е голяма стъпка напред…

Intel днес е са признали, че са изостанали от AMD, но до Август ще обявят 3 нови процесора, с които се надяват да си възвърнат предимството…

Предстои едно интересно лято

Преди доста време на страницата на linux-bg.org се спомена за превод на втората и обновена книга за Слакуер Линукс. Всичко започна от Димитър Русев, който решил сам да преведе книгата. Станало каквото станало, направихме един форум и предимно се обсъждаше КАК да се преведе книгата, но всъщност малко хора превеждаха. Около края на миналата година идеята поумря. Митко реши сам да продължи. Преди около 2 месеца си казах, че е време и аз да направя нещо полезно и преведох една глава. Което ме позапали и реших по-активно да се присъединя към проекта. Първото нещо, което ми направи впечатление, когато превеждах, беше html кода, който Митко ползваше. Вече бяха преведени около 9 глави и всичките ползваха html transitional. Тъй като е добре един документ да го има в различни формати, реших да пренапиша кода в XHTML 1.0 Strict, за да стане малко спретнат. Всъщност кода е почти XHTML 1.1, само трябва да се премахне атрибута name от връзките и всички страници ще са валидни XHTML 1.1 .Преди около седмица свърших с пренаписването и реших да направя копие на книгата на http://slackbook.geodar.com. Сега съм на път да генерирам основите(навигации, хедъри и т.н.) на останалите глави(тези, които не са преведени още), за да може преводът да става по-лесно. Форумът със сигурност не се развива, но и аз и Митко бавно и сигурно превеждаме по малко. За мен сега е края на семестъра и е малко по-напечено от преди няколко седмици, но ще гледам скоро да завърша главата, която съм подхванал. До момента, ако не се лъжа, най-пълната версия на превода се намира на http://slackbook.geodar.com, като скоро очаквам 7ма и 13та глава също да са готови. Общо взето сме на средата и превода е с доста грешки и има нужда от редактиране, но това ще е втората вълна.

Ако някой се интересува, може да ми пише или по-скоро направо да ми прати превода :) . На http://slackbook.geodar.com/chaptertemplate.html можете да намерите бланка на страниците.

Дано излезе нещо хубаво от цялата работа…

http://www.sourceforge.net/projects/libbinxml
Днес пуснахме на бял свят последния проект за Project Oriented Computer Science часа. Става дума за малко инструментче, което взима бинарен файл и го конвертира в UTF-16 кодиран текст и обратно, като генерирания файл не е много по-голям.
Идеята на това конвертиране е малко по-ефективен начин от BASE64 за добавяне на бинарни файлове към текст(xml, html, email etc).
Може да работи като отделно инструментче или като библиотека, която предоставя две функции -> една за кодиране и една за декодиране.
http://www.sourceforge.net/projects/libbinxml

от Йовко Ламбрев:
—- НАЧАЛО НА ЦИТАТА —-

Преди време през миналото 39-то Народно събрание не успя да мине един Законопроект за използване на свободен софтуер в държавната администрация. Нямаше как да се случи – не му беше дошло времето, за категоричността на текстовете в закона е нужно управленско мислене и общество, което съзнава накъде го водят. И вносителите на законопроекта Иван Иванов и Стойчо Кацаров, и тези които им помагахме с консултации и съвети бяхме наясно с това.

Миналата есен на 28 октомври 2005 депутатите Иван Иванов и Евгени Чачев внесоха друг законопроект за използване на отворени формати при обмен на документи по електронен път между държавната администрация (ДА) и гражданите. За да бъда точен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Този законопроект беше наследил категоричността на предишния и защитаваше приоритетното използване на отворени файлови формати, което би следвало да е нещо по подразбиране за всички мислещи хора и управници. Вместо подкрепа обаче и този законопроект срещна съпротива – бяха изпратени отрицателни становища от много министерства и организации. Пропито с липса на мисъл бе това на организацията на общините в България. Вследствие на това беше предложено да се създаде работна група за предефиниране текстовете на този законопроект под шапката на Министерство на държавната администрация и административната реформа (МДААР), в която група участваха и IT-експерти и юристи на МДААР, МВР, Министерство на здравеопазването, а вносителите в лицето на Иван Иванов поканиха мен като експерт и Председател на УС на Фондация “Отворени проекти”, Ясен Цветков, IT-експерт в Народното събрание и д-р Стойчо Кацаров като вносител на предишния законопроект.

В няколко срещи въпросната работна група се изслуша взаимно, намерихме проблемните моменти в текстовете, цитирахме си препоръките от Европа, които засягат темата и в крайна сметка се съгласихме да уточним текстовете на съвсем нов законопроект (като предишния вариант се оттегли), който понеже е изключително кратък ще цитирам изцяло:

ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация

§1. В чл.3 се създава нова ал.3:
“(3) Държавните органи по ал.1 предоставят обществена информация по електронен път в различни формати, поне един от които е отворен”

§2. В §1 от Допълнителна разпоредба се създава нова т.3
“3. “отворен формат” е публично достъпно описание, което не обвързва потребителя с конкретен производител на софтуерни продукти и дава възможност на всеки желаещ да го използва без заплащане на такси”

§3. Преходна разпоредба:
“§3. В срок до шест месеца от влизането на закона в сила държавните органи привеждат в изпълнение разпоредбата по чл.3, ал.3.”

Това вероятно е най-краткия законопроект в историята на България – същественото е първото изречение, а именно “Държавните органи предоставят обществена информация по електронен път в различни формати, поне един, от които е отворен.” Няма насилие, няма безалтернативност, просто защита на правото на избор, човек да реши в какъв формат да свали нужната му информация. Тъжно е че това изречение не е по подразбиране в главите на тези, които публикуват файлове в Интернет – тъжно е, че ДА не се интересува, че има потребители, които просто не искат да си купуват Microsoft Office, но това е факт. Понеже обаче ние нямаме нищо против правото на избор (дори и правото някой да е глупав) нямаме нищо против каквито и да са други формати, стига поне да има един, който е свободен. Както казах пред в.Капитал, това струва като усилие само още едно Save As с OpenOffice. Нещо, което се прави отдавна на сайта на Парламента без никакъв закон и разпоредба – само на добрата воля на IT-хората там.

Да – знам, че дефиницията на отворен формат не е съвсем коректна. Знам, че могат да се специфицират още много неща и би било добре те да влязат в закон за да могат хората в различни малки общини уверено да ги използват. Но това са консенсусните текстове – тези зад които застана цялата работна група без изключения и особени мнения. С вносителите на законопроекта се размислихме, че е много по-добре да мине нещо, отколкото нищо, че това е една малка стъпка, която си струва цената на компромиса да бъде осъществена. Най-малкото – в българското законодателство ще има някакъв опит за дефиниция на тези неща, която после може да бъде и поправяна.

Чест прави на МДААР, че подкрепиха новия законопроект с положително становище. Всички други становища са положителни или неутрални. С изключение на две от тях. Две, които идват от места, от които най-малко се очакваха. Две становища, които са толкова срамни с безкомпетентноста си и липсата на желание да се вгледаш в проблема, че биха били оневинени единствено ако бъдат оттеглени и променени и ако техните автори моментално връчат оставките си.

Ще публикувам и двете становища, просто като доказателство колко безхаберно некадърни хора си позволяват да изказват становища по теми важни за развитието на ИТ в България. Вземете си успокоителни и погледнете. И не се смейте – няма нищо смешно – адски тъжно е всичко, всъщност. Такива становища могат да бъдат написани от хора, които или нищо не разбират, или не са погледнали и с четвърт око за какво иде реч. В единия случай говорим за виновност поради некомпетентност, а в другия за неизпълнение на служебни задължения.

Едното становище е от Държавната агенция по Информационни технологии и съобщения (ДАИТС). Подписано е от Стойчо Стойков – зам. председател на ДАИТС.

Държавната агенция за информационни технологии и съобщения не подкрепя проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация поради следното:
1. Използването на отворени формати има отношение само към обработването и съхранението на информация. В тази връзка въвеждането на отворения формат като форма за предоставяне на достъп не съответства на характера и начина на използването на отворения формат. Доколкото Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, считаме, че текста на § 1 от законопроекта попада извън обхвата на закона.
2. Считаме, че въвеждането на задължение за субектите за осигуряване на достъпа до обществена информация, да предоставят обществена информация по електронен път, ограничава правото на субектите на достъп до обществена информация, свободно да избират формата, под която да им бъде предоставена конкретна обществена информация.
3. Намираме дефиницията дадена за отворен формат за некоректна, тъй като за отворения формат е характерно ползването му без заплащане на лицензионни такси,
4. Според нас текстовете на § 1 и § 3 от законопроекта противоречат на чл. 27 от ЗДОИ. С разпоредбата на ч-л. 27 от- ЗДОИ се допускат изключения от задължението органите да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация. С въвеждането на задължението по § 1 и § 3 от законопроекта ще се ограничи приложението на чл. 27 от ЗДОИ при искане за предоставяне на достъп по електронен път в отворен формат, което считаме за нецелесъобразно.

Второто становище е на самият Министерски съвет, който досега си кротуваше, но явно е настанало време да произнесе тежката си дума – пасквилът е изпратен от Дирекция “Стратегическо планиране и управление” и е подписан от неговата директорка Снежана Димитрова.

Предлагам да не се приема предложеното изменение на Закона за достъп до обществена информация със следните мотиви:
1. Чл. 25, ал.1 т.З от ЗДОИ регламентира избора на формата, в която да бъде предоставена обществената информация – тя се определя от субекта, искащ информацията, а не от органа, който я предоставя.
2. Чл. 26, ал1 т.4 и ал.З и 4 от ЗДОИ регламентират избора на вида на техническия носител, на който да се предоставя информацията. Използването на технически носител не е задължително и не нарушава правото на достъп до обществена информация.
В този смисъл исканите промени са излишни, защото избора да се използва или не отворен формат (съгласно дефиницията на предлагания законопроект) вече е регламентиран с настоящия закон.

Я, виж ти, стратегическото планиране и управление на държавата отдавна вече си е било свършило работата. А ние да не знаем? Министър Калчев здрави основи е положил. Без Калчев по Калчевски.

Коментарът е излишен – бюрокрацията пази установеното статукво. Нямат значение препоръките от Европа, нямат значение усилията на толкова хора с години да влеят малко разум в нечии управленски твърдоглави кратуни. ОК – след две-три години това ще бъде сервирано като задължение от Европа – тогава ще припкаме да го изпълняваме, а сега когато можем с нещо малко да сме крачка напред…

Е, нужен е ответен удар! Нека всички с поне малко IT-компетентност, които осъзнават колко е важно ДА да допуска използването на алтернативни файлови формати да изпратят своите становища на независими експерти и/или становища на неправителствени или браншови организации до 5 май 2006 до:

Комисия по гражданско общество и медии
Народно събрание на Република България
София 1169, пл. “Александър Батенберг” 1
Факс: (02) 986 11 89
E-mail: kgom {at} parliament.bg

Копия до:

Комисия по транспорт и съобщения
Адрес: София 1169, пл. “Александър Батенберг” 1
Факс: (02) 987 34 61
E-mail: ktc {at} parliament.bg

Министерски съвет – Дирекция “Стратегическо планиране и управление”
На вниманието на Снежана Димитрова – Директор
1194 София, бул. “Дондуков” №1
факс: (02) 980 20 56

Държавна агенция за информационни технологии и съобщения
На вниманието на Пламен Вачков – Директор
София 1000, Бул “Ген. Йосиф Гурко” № 6
факс: (02) 980 3810

Идеята на тези становища е Комисията по гражданско общество и медии да обърне сериозно внимание на проблема и да олекне тежестта на двете негативни становища. В противен случай глупостите на МС и ДАИТС ще натежат, заради авторитета на институциите, от които идват. И понеже становищата не са нищо повече от смешни глупости, нека помогнем на Комисията да го осъзнае. Що се отнася до това, че ще бъде накърнен авторитета на горните две институции – трябва ли да тъжим след като очевидно на самите ДАИТС и МС не им пука особено за авторитета си щом си позволяват подобни становища.

Аз лично смятам да поискам и оставките на Снежана Димитрова и Стойчо Стойков с писма до министър-председателя Сергей Станишев (primeminister {at} government.bg) 1194 София, бул. “Дондуков” №1, факс: (02) 980 20 56 и до Директора на ДАИТС Пламен Вачков – София 1000, Бул “Ген. Йосиф Гурко” № 6, факс: (02) 980 3810, (vachkov {at} daits.government.bg).

Администрацията трябва да научи най-накрая, че са слуги на обществото и трябва да правят това, което е добро за него, а не това, което е изгодно на тях. Достатъчно без обществен отзвук сме позволявали на бюрократите да правят каквото си искат. Нека да им става все по трудно за да се замислят повече следващия път.

Този текст може да бъде разпространяван свободно без никакви ограничения и моля, всеки който има достъп до някакъв форум или списва blog да го препубликува за да може да достигне до по-голям брой хора.

—- КРАЙ НА ЦИТАТА —-

Travel Grant