Във вторник и взех почивен ден. Без училище, без учене и без работа. Последния такъв ми беше в началото на септември 2005, ако не се лъжа.
С Дарето решихме да отидем до Манхатън да се разходим малко из Сентръл Парк и да посетим американския музей по природна история. Хванахме влака в 9:46 от Дъбовдол(Oakdale) и в 11 бяхме в на Пен Стейшън. Първо решихме да хапнем и отбихме в един Burger King. Към 12 се запътихме към музея с метрото. Малко се поогелпихме, защото аз по пътя (под земята) осъзнах, че музея е от другия край на Central Park. Отне ни малко време докато се прехвърлим по метрото, но в 12:30 бяхме пред музея. Като влезнахме се озовахме пред скелетите на два динозавъра. От там си купихме билети за музея и за различните забави вътре. С Дарето решихме да посетим галерията на пеперудите и космически сблъсъци, освен основния музей. Взехме си билети, една карта на 4тири етажния музей и тръгнахме към пеперудите. И за двете допълнителни места имахме запазен час. Първо отидохме на пеперудите. Представляваше една доста голяма стая със много топъл и влажен въздух, доста растения и МНОГО пеперуди(живи). Там прекарахме около 30тина минути и доста снимахме. Беше сравнително интересно като за начало. Имаше много различни видове пеперуди и хора, които разказваха. Имаше една доста голяма нощна пеперуда. Беше малко по-голяма от разтворената ми ръка. Забавно беше. След пеперудите тръгнахме по основния музей. Междудругото това е и музея, в който работи Рос от Приятели . Запътихме се към частта с метеорити и минерали. Това беше и най-интересната част от целия музей. Снимахме се с най-големия метеорит който е на показ на земята и е запазен. Тежи 38 тона и изцяло метален. След това поразгледахме и минералите. Също имаше много интересни нещица там. После тръгнахме към планетариума, за него след малко. По пътя попаднахме на разрез на едно от най-големите дървета на земята. Беше интересно как е разграфено. После минахме през 70 пъти уголемен макет на някакъв комар. После дойде ред на секцията с динозаврите (там където работи Рос ). Беше интересно, че някои от скелетите, в голямата си част, бяха истински, а не от пластмаса. Накрая дойде ред на най-интересното нещо в този музей. Това е мястото, което съм искал да посетя още от първия път в който гледах k-pax, а именно Hayden Planetarium. Това място ми напълни душата. В него гледахме „космически сблъсъци“. 30 минутно филмче, за това как почти всички важни неща във вселената са причинени от сблъсъци. Представете си една огромна сфера, която е разрязана малко под средата успоредно на земята. На това ниво има множество седалки, а всичко отгоре е един ОГРОМЕН екран. Не съм сигурен как точно го постигаха, може би с многото прожектори, които имаха, но правеха доста реалистични 3 измерни изображения. Няма да мога да пресъздам дори малка част от филмчето с думи, затова няма и да се опитвам. Просто трябва да се види. Само за пример ще дам, че като минава метеорит „близо“ до вас всичко започва да се тресе . Около планетариума имаше закачени различни планети и аз не пропуснах да снимам Великото Червено Петно на Юпитер. После се снимахме с луната, видяхме, че и в музеите ползват винбоуз, снимахме и марсианския роувър и си тръгнахме. Тръгнахме да се разхождаме из парка. Поснимахме малко катерички. Към 5:30 тръгнахме пеша към центъра рокфелер. За наша изненада ледената пързалка още беше там. Дарето каза, че сигурно е нещо частно, понеже на страницата на пързалката пишело, че работи до февруари. А и доста хора стояха горе и гледаха, но аз реших да отида да попитам. Оказа се, че си е направо отворена. Имаше и кънки под наем и тъй като нито Дарето нито аз бяхме карали кънки на лед, а сме карали доста ролери, без да се замисляме си взехме 2 чифта кънки и се качихме на пързалката. Беше купон. Никой от нас не падна, но имаше интересни моменти. Като цяло не е много различно от ролери, но не е баш същото. За 20тина минути вече бяхме усвоили усещането и си се пързаляхме спокойно. Така около 2 часа. Изгониха ни от пързалката, за да я чистят и ние решихме, че е време да си ходим. Прибрахме се към 11 вечерта доста изморени. Хапнахме малко понички, които си купихме близо до пен стейшън на връщане и си легнахме.