Станахме към 9:30 и се изнесохме от стаята към 10:30. Към 11 бяхме на летището и всичко мина нормално. В 13:30 бяхме на Мауи. Полета ни към Вегас е в 23:59 по разписание. Само 10 часа и 29 минути. За наще щастие на летището няма гардероби, хората от авиокомпанията отварят гишето в 19:30 и продават само на 1 място хот дог за $3.59 + ддс (хляб + кренвирш). Голяма седене падна. До сега не съм го казвал, но си купих Укулеле (мини китарка - > хавайска китара ) и прекарах доста време дрънкайки на китарката (която няма нищо общо с нормална китара ). Отделих и добро количество от седенето в писане на клас на Ц++, който да е като интерфейс на CBFlib (писано на Ц ). След дългото чакане, сега сме на врата 7 и е 22:33. Малко преди вратата се отбихме в ресторанта ( който е за хора, които са минали паспортен контрол ) и аз хапнап пилешки гърди на грил, ябълка, портокал и малко майонеза.
…
Вече сме на летището в Лас Вегас и си чакаме полета. Имаме около 3 часа престой тук. Закусихме в тако бел и сега се радваме на безплатния wifi нет. Остава около 1 час до полета ни и после около 5 часа във въздуха до JFK. Живот и здраве, към 9 ще съм се прибрал.
Спи ми се.

Последните два дни от събирането не бяха хич забавни. На кратко, ходих да ловя още веднъж риба и нищо не хванах, имаше банкет с награди, на който нищо не спечелихме, ходихме 2 пъти до The Cheesecake factory и хапнахме приятни манджи и десертчета и последния ден дори се обринах от слънцето (седяхме не-повече от 4 часа на плажа, през които се пръсках 2 пъти със защитно олио… ).

Днес станахме в 6:30. Сложихме банските и тръгнахме към училището по сърф. Там ни връчиха по един голям сърф и ни показаха отвънка няколко пъти как се гребе и как се изправя на сърфа. После влезнахме МНОГО навътре. Водата в 7:00 сутринта не беше студена и там където бяха сърфистите, беше страшно бистра (както показват по телевизията) и със риф на дъното. Бяхме Жоро, един японец и аз. Първо се наредиха Жоро и японеца. Инструктура, в правилния момент, ги засили леко и им каза да гребат с ръце с всичка сила и да не се изправят докато не им каже. После се наредих аз. Засили ме и мен и по едно време вече не го чувах докато гребях, но реших, че е време да се изправя. Получи се много добре. Излезнах почти вънка. Дори един друг пич ме поздрави колко много съм минал от първия път, след като аз му се похвалих, че ми е за първи път, разбира се :). Тук беше и момента, в който се запознах с неприятната страна на спорта. МНОГО СЕ ГРЕБЕ С РЪЦЕТЕ и е МНОГО ИЗМОРИТЕЛНО. За 1 час, успях да “подгоня” 6 вълни, като “яхнах” 5 от тях (едната ме обърна :D) и в крайна сметка не можех да си кажа името. Много се изморих и много ме заболя гръдния кош, щото само на него седях. Беше много забавно и утре, ако не ни боли всичко, ще отидем пак за 1 час да пояздим вълните
След сърфа, отидохме да закусим и към 10:00 дойдохме на скучните презентации. Добре поне, че има интернет та реших да блогна за сутринта преди да съм забравил.
Забравих да кача, че като сърфирахме ни бяха снимали, но снимките струваха безбожно много. 1-3 снимки на СД - $35, 3-5 - $50, всички снимки - $70 -> успех! Реших, че не си заслужават $35 за 3 мизерни снимчици, въпреки че изглеждаха готино, щото бяха снимани с телефотографски обектив.
…
След стандартните ходения по презентации си взех въдицата и пак ходих за риба. Този път се намазах добре и ловях по бански за да се попека 1-2 часа. Разбира се, нищо не хванах (както и другите 3 рибаря до мен), но пък си поприказвах с тях
След рибата ходихме на банкета с наградите, където хапнахме малко. Там се позабавихме до към 9:30. Тъй като вече беше късно, аз реших да обработя снимките по последните 2-3 дни за да ги кача в галерията.

Днес програмата беше подобна на предишние дни. Ставане в 7:30, ако не се лъжа ходихме на скучни лекции, после ходихме на обяд в The Cheescake Factory и се наядохме като серсеми. За аператив, аз ядох АхиПоке - > местна риба със зеленчуци, като рибата е сурова и е тип сушими. Беше много риба. Аз не я довърших, въпреки че беше много вкусна. Жоро хапна Бъфало пилешки хапки. После за основно ядене, аз хапнах Макадамиа Ону (бяло рибено месо, доста голямо), а жоро хапна също някаква риба със зелева салата (мнго добра). За десерт си взехме по един чиизкейк. Жоро хапна изцяло шоколадов чиизкейк с шоколад :), а аз хапнах нормален чиизкейк с тоблерон и бадеми. МНОГО СЛАДКО, много вкусно и МНОГО ХРАНА! След обяд ходихме пак на лекции и слушахме разни тъпи презентации. Аз си писах C++ class за CBFlib, щото ми беше скучно да слушам.
Към 5 стана малко по-забавно. Заселихме се на плажа. Водата беше чайче. И по топлина и по бистрота. Бая беше мътна, според мен заради многото изкуствен пясък. Стояхме на плажа до към 7:30-8, след което се качихме в стаята и аз награбих въдицата. Слезнах долу и , разбира се, нищо не хванах, но се разсеях за 2 часа от тия кристалографи. Към 10 решихме да си лягаме, защото за следващата сутрин планирахме да ходим да сърфираме.

Има едно сървърче, което предлага типичните услиги като уеб, DB, ssh. Викаме му alien. Миналата седмица, сървърчето имаше 372 дни продължителна работа без рестартиране и без прекъсване не услугите му. Миналата сряда, през Лонг Айлънд мина доста силна буря придружена с много светкавици. Явно UPSчето е сдало багажа и машината се е рестартирала. :(:( Тъй като мен ме няма, не можех да отида да погледна какво е станало и днес Никито е успял да влезне в стаята и да рестартира машината. Така бе поставен мой личен рекорд за продължителност на работа без рестартиране на един от сървърите, за които се грижа. Сигурно щях да имам и повече, ако не бяха тези вируси потребителите

372 дни - Alien!

Сега пак се започва наново

Сутринта се излюпихме към 7:30 и решихме да отидем да закусим, както си му е реда. Предния ден професора ни каза, че на около 5 мин пеша имало някакво местенце, с не лоша закуска на доста приемливи цени. Тръгнахме натам и го намерихме сравнително лесно. Междудругото, в 8:00 сутринта, вече беше доста топличко и слънцето си печеше доволно. Аз закусих традиционна закуска (4 парченца наденичка, бъркани яйца и варен ориз). Не беше лоша и струваше към 5 долара, което не е толкова зле. След закуска тръгнахме към сесиите и в търсене на интернет. Не намерихме нет, нито интересни сесии, но все пак се настанихме да гледаме някакви презентации. Към 11:45 тръгнахме в търсене на обяд. Решихме, обаче, първо да намерим къде има уроци по сърф и как стои въпроса със сърфирането. Решихме, че най-добре е да тръгнем по плажа. Всичко хубаво, ама Жоро беше със маратонки и както си вървяхме по плажа, една вълна реши да се засили навънка и му заля краката. Той се събу бос и продължихме по плажа. След около 10тина минути намерихме и сърф училището. Урокът струва $35 и е малко над 1 час, като гарантира, че ще можеш да сам да продължиш нататък и след това те оставят във водата докато излезеш да си сърфираш на месните вълнички. Ако искаме само да си наемем сърф, е $10 на час или от едно друго място $30 за цял ден. В крайна сметка, аз реших, че задължително трябва да опитам. Дето се вика, сърфирането е започнало от хавай и ако ще се уча как се прави, това е идеалното място. Още не съм решил кога ще се пробвам, но ще е утре или в други ден. Дойде време наистина да си намерим къде да обядваме, но тъй като Жоро беше с мокри маратонки, се върнахме до хотела по плажа, за да се преобуе. В крайна сметка хапнахме някакви китайски манджи пак за по 5-6 долара, които не бяха лоши. В 1:30 се върнахме на лекциите, които продължаваха да са така скучни. В 3 аз реших, че искам пак да мезна нещо и посетихме близкото магазинче да си взема някакво малко хапване. в 3:30 се върнахме на една от сесиите, която трябваше да е интересна и общо взето не беше много скучна. В 5:30 дойде време за втория плакат и се наложи да ходим там и да стоим до 7:30. След това свалихме плакатите и с Жоро заседнахме малко на интернет-а да си проверим пощите и т.н. Към 8:30 потеглихме в търсене на вечеря и в крайна сметка хапнахме в Куизнос по 1 сандвич. На връщане се отбихме в някакъв пазар, тип битак, за хавайски стоки, от където си купих хавайска китарка за $13. Утре ще търся из нета как се борави с това чудо, ако въобще тази, която съм си купил става за свирене. Накрая на деня се върнахме в стаята и открихме, че имаме някаква безплатна телевизия в стаята и изгледахме някакъв филм. Сега е 12:21 и смятам да си лягам да спя, щото утре пак към 8 трябва да се става.

Станахме стандартно в 7:30 и тръгнахме да търсим къде е прословутата закуска - останахме си гладни. Оказа се, че закуската е портокалов сок. Посетихме няколко глупави сесии и после отидохме да си качим плакатите на съответните места. Така убихме сутринта и тръгнахме да обядваме. Посетихме близкия събуеи и хапнахме по един сандвич. После пак се завъртяхме около плакатите и към 1:30 отидохме да гледаме как награждават сестрата на професора. След това посетихме още няколко скучни сесии и в крайна сметка, към 5:30 бяхме пред моя плакат, защото сесиите с плакатите беше от 5:30 до 7:30 и аз трябваше да си стоя пред плаката и да отговарям на различни въпроси. Няколко човека дойдоха да ме питат за какво е проекта и какъв е кода и т.н. - търсеха си потенциални програмисти, ако не се лъжа. Иначе нямаше толкова много интерес, или поне нямаше толкова въпроси.
След това отидохме да ядем в ресторанта на хотела, където имаше 10 яденета и средната цена беше 25 долара. Имаше много приятна гледка (на 30тия етаж е) и хубава музика. Като цяло беше добре. Поговорихме си какво смятаме да правим след като завършим Даулинг и други интересни теми. Най-интересното в ресторанта беше, че келнера не беше чувал за черен чай, а си личеше, че е азиатец.
След ресторанта, преди да заспим, с Жоро си поприказвахме за разходите ни в щатите и как се справяме като цяло и стана време да спим.

Днес се събудихме в 7:30 и тръгнахме да се регистрираме за конференцията и да намерим къде ще е първия семинар. Регистрацията мина много бързо. Дадоха ни по една чанта тип пощальон и значките с имената ни и това беше. След това, от 8:30 до към 16:00 бяхме на семинара на тема управление на данни от ускорители на частици (synchrotrons). Общо взето, група от около 35 човека се уточниха кой формат ще се ползва за съхраняване на снимките и метаинформацията към снимките генерирана от експерименти.Формата който ще се опитат да наложат е imgcif, който е доста добър формат за съхраняване на компресирани снимки, без загуба на данни.
След семинара, се прибрахме в стаята да измислим какво ще правим. За мен, най-важното беше да си купим нещо за успокояване на изгарянията, защото врата и едната ми ръка са ми поизгорели и не се чувствам спокойно. Надявам се до 2 дена да отмине всичко и да мога да отида на плажа, който изглежда много приятно. Та излезнахме и си купихме някакво пръскало с лидокаин и алое - едно от двете които се продаваха - и после се поразходихме малко на светло из местността, която се оказа нищо особено. В едно магазинче видяхме как правят разни ядки с канела и карамел и решихме да си вземем. Избрахме си макадамия - местната ядка - и се оказа добър избор. След разходката се прибрахме в стаята и се напръскахме със спрейчето. Не го знам колко помага, но поне успокоява малко. Аз се излегнах за 1 час, докато тия работи попият, а Жоро отиде до етажа на конференцията да ползва интернета.
Към 7:30 отидохме на официалното откриване на конференцията, на което имаше и храна. Храната беше повече от отчайваща. Макарони, спагети, хляб, тортии и кайма. Направо нямам думи. След първия ден, мога спокойно да кажа, че миналогодишната конференция беше много по-добре организирана от към храна. Тук е момента да кажа, че във всички стаи климатиците са настроени на някакви отрицателни температури, защото по къс ръкав и 3/4 панталони, не може да се стои в тях. Налагаше ми се няколко пъти да излизам навън да се стопля…
След откриването пак отидохме на разходка, но този път в другата посока. Там се оказа и интересната част. Доста кафенета и ресторанти, разни забавления по улиците, десетки магазинчета, както трябва да е на един курорт. Това, което на мен ми хареса е, че видяхме къде е сърф училището и утре ще отидем по-рано да питаме за цени и часове на преподаване. Видяхме и едно много интересно дърво (утре ще излезем по-рано с фотоапаратите и ще снимаме), на което корените му висяха от клоните (4-5 метра) - много интересно. Също така видяхме и едно местенце, на което срещу 13-14 долара си избираш мида(жива), в която се предполага, че има перла, отваряш я на място и си взимаш перлата. Не знам дали е истина или тия са ги набутали перлите предварително, но изглеждаше като истинско. В крайна сметка към 22:00 се прибрахме обратно в хотела и се напръскахме пак и аз реших да документирам деня. Утре ще ставаме рано - към 7:30 - за да намерим къде е закуската и да си изберем на кои лекции да ходим. Сега ще намаля размера на снимките от вчера и днеска, за да мога по-бързо да ги кача в галерията и ще си лягам.

Събудих се към 7:40 сутринта. Жоро му се спеше и реших да проверя закуската каква е. Имаше само някакви донати и сок. Хапнах малко и после тръгнах на разходка по плажа. На близкото кейче имаше един американец, който ловеше риба. Тръгнах към него да го питам дали има риба и преди да го заговоря видях как му клъвна и как издърпа една доста голяма скумрия(Макарел), което ме впечатли. Поговорихме си малко и разбрах, че не се изисква разрешително за риболов и, че наблизо продават въдици. Познайте от какво изгорях Върнах се при Жоро и го събудих. Разказах му за рибаря и му предложих да си купим въдици и да половим малко риба. Той се нави, тъй като така и така нямахме план за деня. Отидохме до Сиърс (срещу хотела) и си избрахме по една въдица. Всичките такъми ни излезнаха по $35 и си взехме и едни клещи за $10. Минахме през някакво местно местенце и си купихме обяд (някакво пиле в много приятен сос с бял ориз, царевица и макаронки. Не беше лошо. В крайна сметка бяхме на водата около 13:00. Настанихме се на кейчето и започнахме да мятаме. Жоро закачи кукичката още първото хвърляне и се наложи да му слагаме нови тежести и кукичка. В крайна сметка нищо не хванахме до към 16:30. След това решихме да отидем да хапнем в Бъргър Кинг и да потегляме към летището. Чекирахме си багажа барабар с въдиците и сега сме на врата 15 на OGG и след 3 минути се предполага, че ще ходим към самолета.
…
7:02 Захапах някакъв интернет реших да постна
…
7:55 Качихме се в самолета, ама нещо не излетяхме, щото едното радио се било развалило. Свалиха ни от самолета и след 30 минути ни качиха на друг. Полета мина много бързо (19м) и с едно такси за 15тина минути стигнахме до хотела. На външен вид е много по-добре от този на Мауи, но стаята ни е около 1/3 от тази на Мауи и всичко в стаята се плаща - дори телевизията…
Преди да си легнем отидохме да потърсим за ядене и намерихме някакъв ресторант. Цените бяха като тези на Лонг Айлънд - не много високи.
Аз хапнах калмари и сьомга и нито едното не ми хареса. За сметка на това ми се спеше твърде много и се прибрахме да си легнем.

Пътуването към Хавай започна в 3:10 сутринта. Никито ни закара до ЖП гарата в Ронконкома (малко се помонатхме, но я намерихме сравнително бързо), за да хванем влака в 4:06. Купихме билети и се качихме на влака по разписание. Малко след 5 бяхме на Джамейка (Ямайка - квартал на Ню Йорк) и се прехвърлихме на влакчето за летището. След около 15 минути бяхме на 7ми терминал пред чек-ин. Подадохме си паспортите, сложихме си чантите, върнаха ни бординг пасовете и тръгнахме към врата 1. Като цяло се предвижвахме, през проверките, без особено забавяне. Така, към 6, бяхме седнали на някакво кафе и хапвахме “класическа закуска” - бъркани яйца, наденичка, пържени картофи и хлебче. Закусихме добре и тръгнахме към чакалнята на вратата. Сега е 6:46 и остават 45 минути до началото на качването на пътници. Батерията на ibook-а показва 94% и 5часа и 58 минути оставащо време на текущото натоварване. Нека да е лошо… Надявам се, че и macbooк-четата ще са толкова дълготрайни…
…
11:48 AM
Първият полет не започна много добре. Имахме около 30 минути турболенция, но после се оправи. Опитахме се да подремнем малко и сега се поразбудихме.
…
13:23(19:23 Ню Йорк)
В Лас Вегас, престоя беше много кратък - час и половина. Веднага ни направи впечатление, че хората пушат по заведенията на летището и че има покер машини Успяхме да мернем казината(които са много билозо до летището), но нямахме време да отидем да ги видим.
Единствената храна на летището беше Тако Бел. Опашката беше невероятна, но ние бяхме гладни и трябваше да си вземем нещо за ядене. Все пак в самолетите храната се плаща! Взехме си по една кесадия и по едно бурито и докато изядем буритото почти всички се бяха качили на самолета. Тръгнахме и ние да се качваме и за наше щастие с Жоро седми на 3 седалки (няма 3ти човек до нас. Добре си подремнахме пак. Сега ни раздадоха някакви листовки за деклариране на плодове и зеленчуци, за да не нарушаваме баланса в Хавай…
…
Кацнахме нормално в Мауи. Летището е доста малко и един след друг, кацнаха 4 самолета на американски компании. Най-интересното беше, че си прибрахме багажа почти на улицата. Лентите с багажа бяха не само след охраната, а точно пред входа на летището, който дори не е затворен…
Хванахме си едно такси и за 11 долара се занесохме до “хотела”. “Хотела” е нещо подобно на почивна станция, но стаите поне са чисти и големи. Леглата са големи и има климатик. Има и телевизия. Няма интернет
По пътя за хотела, шофьора на таксито ни просветли, че сме се забутали в най-тъпата част на острова. Няколко часа по-късно бяхме убедени, че е много скучно място. Няма хора, няма интересни места за посещаване, няма хубав плаж… не е много приятно. Дано на другия остров да сме на по-добро място.
Интересни неща ни се случиха като се разходихме по плажа. Първо видяхме някакви рачета, които си живеят в пясъка. После видяхме една голяма риба до кея, почти на брега. После видяхме няколко рака, които си бяха хванали скариди. След това видяхме едно голямо калбо във водата, което се оказа група рибки Малко след това, на същото кейче видяхме и няколко шарени (коралови) рибки във водата. И след това видяхме два огромни рака как се гонеха около един камък (и ни изкараха акъла :))
(снимки снимки)
След приятното преживяване на брега, остановихме, че интересното в хавай не е нощния живот, което Жоро търсеше, а природата -> наистина забележителна.
Самият хотел се намира на брега на океана, но точно до нас има планина, която е покрита в мрачни дъждовни облаци… Много интересна гледка. (снимки снимки)
Вечерта отидохме да ядем в тайландски ресторант и добре се загряхме(много люто готвят).
Сега е 22:10 месно време (4:10 Ню Йорк, 11:10 България) и Жоро вече спи. Аз смятам да прехвърля снимките от днес в една директория и да си лягам и аз. Утре ще е дълъг ден и сигурно ще го прекараме на плажа и после в киното, ако ни се ходи.