Станахме към 9:30 и се изнесохме от стаята към 10:30. Към 11 бяхме на летището и всичко мина нормално. В 13:30 бяхме на Мауи. Полета ни към Вегас е в 23:59 по разписание. Само 10 часа и 29 минути. За наще щастие на летището няма гардероби, хората от авиокомпанията отварят гишето в 19:30 и продават само на 1 място хот дог за $3.59 + ддс (хляб + кренвирш). Голяма седене падна. До сега не съм го казвал, но си купих Укулеле (мини китарка – > хавайска китара ) и прекарах доста време дрънкайки на китарката (която няма нищо общо с нормална китара ). Отделих и добро количество от седенето в писане на клас на Ц++, който да е като интерфейс на CBFlib (писано на Ц ). След дългото чакане, сега сме на врата 7 и е 22:33. Малко преди вратата се отбихме в ресторанта ( който е за хора, които са минали паспортен контрол ) и аз хапнап пилешки гърди на грил, ябълка, портокал и малко майонеза.
…
Вече сме на летището в Лас Вегас и си чакаме полета. Имаме около 3 часа престой тук. Закусихме в тако бел и сега се радваме на безплатния wifi нет. Остава около 1 час до полета ни и после около 5 часа във въздуха до JFK. Живот и здраве, към 9 ще съм се прибрал.
Спи ми се.

Последните два дни от събирането не бяха хич забавни. На кратко, ходих да ловя още веднъж риба и нищо не хванах, имаше банкет с награди, на който нищо не спечелихме, ходихме 2 пъти до The Cheesecake factory и хапнахме приятни манджи и десертчета и последния ден дори се обринах от слънцето (седяхме не-повече от 4 часа на плажа, през които се пръсках 2 пъти със защитно олио… ).

Днес станахме в 6:30. Сложихме банските и тръгнахме към училището по сърф. Там ни връчиха по един голям сърф и ни показаха отвънка няколко пъти как се гребе и как се изправя на сърфа. После влезнахме МНОГО навътре. Водата в 7:00 сутринта не беше студена и там където бяха сърфистите, беше страшно бистра (както показват по телевизията) и със риф на дъното. Бяхме Жоро, един японец и аз. Първо се наредиха Жоро и японеца. Инструктура, в правилния момент, ги засили леко и им каза да гребат с ръце с всичка сила и да не се изправят докато не им каже. После се наредих аз. Засили ме и мен и по едно време вече не го чувах докато гребях, но реших, че е време да се изправя. Получи се много добре. Излезнах почти вънка. Дори един друг пич ме поздрави колко много съм минал от първия път, след като аз му се похвалих, че ми е за първи път, разбира се . Тук беше и момента, в който се запознах с неприятната страна на спорта. МНОГО СЕ ГРЕБЕ С РЪЦЕТЕ и е МНОГО ИЗМОРИТЕЛНО. За 1 час, успях да “подгоня” 6 вълни, като “яхнах” 5 от тях (едната ме обърна ) и в крайна сметка не можех да си кажа името. Много се изморих и много ме заболя гръдния кош, щото само на него седях. Беше много забавно и утре, ако не ни боли всичко, ще отидем пак за 1 час да пояздим вълните
След сърфа, отидохме да закусим и към 10:00 дойдохме на скучните презентации. Добре поне, че има интернет та реших да блогна за сутринта преди да съм забравил.
Забравих да кача, че като сърфирахме ни бяха снимали, но снимките струваха безбожно много. 1-3 снимки на СД – $35, 3-5 – $50, всички снимки – $70 -> успех! Реших, че не си заслужават $35 за 3 мизерни снимчици, въпреки че изглеждаха готино, щото бяха снимани с телефотографски обектив.
…
След стандартните ходения по презентации си взех въдицата и пак ходих за риба. Този път се намазах добре и ловях по бански за да се попека 1-2 часа. Разбира се, нищо не хванах (както и другите 3 рибаря до мен), но пък си поприказвах с тях
След рибата ходихме на банкета с наградите, където хапнахме малко. Там се позабавихме до към 9:30. Тъй като вече беше късно, аз реших да обработя снимките по последните 2-3 дни за да ги кача в галерията.

Днес програмата беше подобна на предишние дни. Ставане в 7:30, ако не се лъжа ходихме на скучни лекции, после ходихме на обяд в The Cheescake Factory и се наядохме като серсеми. За аператив, аз ядох АхиПоке – > местна риба със зеленчуци, като рибата е сурова и е тип сушими. Беше много риба. Аз не я довърших, въпреки че беше много вкусна. Жоро хапна Бъфало пилешки хапки. После за основно ядене, аз хапнах Макадамиа Ону (бяло рибено месо, доста голямо), а жоро хапна също някаква риба със зелева салата (мнго добра). За десерт си взехме по един чиизкейк. Жоро хапна изцяло шоколадов чиизкейк с шоколад , а аз хапнах нормален чиизкейк с тоблерон и бадеми. МНОГО СЛАДКО, много вкусно и МНОГО ХРАНА! След обяд ходихме пак на лекции и слушахме разни тъпи презентации. Аз си писах C++ class за CBFlib, щото ми беше скучно да слушам.
Към 5 стана малко по-забавно. Заселихме се на плажа. Водата беше чайче. И по топлина и по бистрота. Бая беше мътна, според мен заради многото изкуствен пясък. Стояхме на плажа до към 7:30-8, след което се качихме в стаята и аз награбих въдицата. Слезнах долу и , разбира се, нищо не хванах, но се разсеях за 2 часа от тия кристалографи. Към 10 решихме да си лягаме, защото за следващата сутрин планирахме да ходим да сърфираме.

Има едно сървърче, което предлага типичните услиги като уеб, DB, ssh. Викаме му alien. Миналата седмица, сървърчето имаше 372 дни продължителна работа без рестартиране и без прекъсване не услугите му. Миналата сряда, през Лонг Айлънд мина доста силна буря придружена с много светкавици. Явно UPSчето е сдало багажа и машината се е рестартирала. :( Тъй като мен ме няма, не можех да отида да погледна какво е станало и днес Никито е успял да влезне в стаята и да рестартира машината. Така бе поставен мой личен рекорд за продължителност на работа без рестартиране на един от сървърите, за които се грижа. Сигурно щях да имам и повече, ако не бяха тези вируси потребителите

372 дни – Alien!

Сега пак се започва наново