Днес се събудихме в 7:30 и тръгнахме да се регистрираме за конференцията и да намерим къде ще е първия семинар. Регистрацията мина много бързо. Дадоха ни по една чанта тип пощальон и значките с имената ни и това беше. След това, от 8:30 до към 16:00 бяхме на семинара на тема управление на данни от ускорители на частици (synchrotrons). Общо взето, група от около 35 човека се уточниха кой формат ще се ползва за съхраняване на снимките и метаинформацията към снимките генерирана от експерименти.Формата който ще се опитат да наложат е imgcif, който е доста добър формат за съхраняване на компресирани снимки, без загуба на данни.
След семинара, се прибрахме в стаята да измислим какво ще правим. За мен, най-важното беше да си купим нещо за успокояване на изгарянията, защото врата и едната ми ръка са ми поизгорели и не се чувствам спокойно. Надявам се до 2 дена да отмине всичко и да мога да отида на плажа, който изглежда много приятно. Та излезнахме и си купихме някакво пръскало с лидокаин и алое – едно от двете които се продаваха – и после се поразходихме малко на светло из местността, която се оказа нищо особено. В едно магазинче видяхме как правят разни ядки с канела и карамел и решихме да си вземем. Избрахме си макадамия – местната ядка – и се оказа добър избор. След разходката се прибрахме в стаята и се напръскахме със спрейчето. Не го знам колко помага, но поне успокоява малко. Аз се излегнах за 1 час, докато тия работи попият, а Жоро отиде до етажа на конференцията да ползва интернета.
Към 7:30 отидохме на официалното откриване на конференцията, на което имаше и храна. Храната беше повече от отчайваща. Макарони, спагети, хляб, тортии и кайма. Направо нямам думи. След първия ден, мога спокойно да кажа, че миналогодишната конференция беше много по-добре организирана от към храна. Тук е момента да кажа, че във всички стаи климатиците са настроени на някакви отрицателни температури, защото по къс ръкав и 3/4 панталони, не може да се стои в тях. Налагаше ми се няколко пъти да излизам навън да се стопля…
След откриването пак отидохме на разходка, но този път в другата посока. Там се оказа и интересната част. Доста кафенета и ресторанти, разни забавления по улиците, десетки магазинчета, както трябва да е на един курорт. Това, което на мен ми хареса е, че видяхме къде е сърф училището и утре ще отидем по-рано да питаме за цени и часове на преподаване. Видяхме и едно много интересно дърво (утре ще излезем по-рано с фотоапаратите и ще снимаме), на което корените му висяха от клоните (4-5 метра) – много интересно. Също така видяхме и едно местенце, на което срещу 13-14 долара си избираш мида(жива), в която се предполага, че има перла, отваряш я на място и си взимаш перлата. Не знам дали е истина или тия са ги набутали перлите предварително, но изглеждаше като истинско. В крайна сметка към 22:00 се прибрахме обратно в хотела и се напръскахме пак и аз реших да документирам деня. Утре ще ставаме рано – към 7:30 – за да намерим къде е закуската и да си изберем на кои лекции да ходим. Сега ще намаля размера на снимките от вчера и днеска, за да мога по-бързо да ги кача в галерията и ще си лягам.
-
Предпочитан език:
-
Категории:
- Астрономия (rss) (11)
- Животът ми (rss) (489)
- Мрежи (rss) (4)
- Мултимедиен Уеб Дизайн (rss) (2)
- Работа (rss) (100)
- Рецепти (rss) (29)
- Статии (rss) (13)
- Филми (rss) (36)
- Храниелни бележки (rss) (5)
- Хранителен Дневник (rss) (9)
-
Архиви:
- 2007: Ден 34 — Новата седмица същата като старата. [...]
- март 2010 (2)
- февруари 2010 (1)
- януари 2010 (4)
- декември 2009 (1)
- ноември 2009 (3)
- септември 2009 (2)
- 2010 (7)
- 2009 (20)
- 2008 (33)
- 2007 (121)
- 2006 (153)
- 2005 (238)
- 2004 (4)
- 2000 (1)
-
Връзки:
-
"Истински добрият не осъзнава добротата си,
и затова е добър.
Глупакът се опитва да бъде добър,
и затова не е.
Истински добрият не прави нищо,
и все пак не оставя нищо несвършено.
Глупакът все нещо прави,
и винаги оставя много за вършене.
Когато наистина мил човек прави нещо,
нищо не оставя несвършено.
Когато справедлив човек върши нещо,
оставя много за вършене.
Когато строг началник направи нещо
и никой не отговори,
той навива ръкави
и се опитва да въведе ред чрез сила.
Ето защо когато се загуби Тао,
се появява доброта.
Когато добротата е загубена,
се появява милост.
Когато милостта е загубена,
се появява справедливост.
Когато справедливостта е загубена,
се появява ритуал.
Сега ритуалът е обвивка на вярата и верността,
начало на объркването.
Познанието на бъдещето
е само цветист капан за Тао.
То е начало на глупостта.
Ето защо истински големият
мисли за истинското,
а не за повърхностното,
за плода, а не за цвета.
Ето защо приемете едното
и отхвърлете другото." - Lao Tzu (老子)