Станахме стандартно в 7:30 и тръгнахме да търсим къде е прословутата закуска – останахме си гладни. Оказа се, че закуската е портокалов сок. Посетихме няколко глупави сесии и после отидохме да си качим плакатите на съответните места. Така убихме сутринта и тръгнахме да обядваме. Посетихме близкия събуеи и хапнахме по един сандвич. После пак се завъртяхме около плакатите и към 1:30 отидохме да гледаме как награждават сестрата на професора. След това посетихме още няколко скучни сесии и в крайна сметка, към 5:30 бяхме пред моя плакат, защото сесиите с плакатите беше от 5:30 до 7:30 и аз трябваше да си стоя пред плаката и да отговарям на различни въпроси. Няколко човека дойдоха да ме питат за какво е проекта и какъв е кода и т.н. – търсеха си потенциални програмисти, ако не се лъжа. Иначе нямаше толкова много интерес, или поне нямаше толкова въпроси.
След това отидохме да ядем в ресторанта на хотела, където имаше 10 яденета и средната цена беше 25 долара. Имаше много приятна гледка (на 30тия етаж е) и хубава музика. Като цяло беше добре. Поговорихме си какво смятаме да правим след като завършим Даулинг и други интересни теми. Най-интересното в ресторанта беше, че келнера не беше чувал за черен чай, а си личеше, че е азиатец.
След ресторанта, преди да заспим, с Жоро си поприказвахме за разходите ни в щатите и как се справяме като цяло и стана време да спим.