Сутринта се излюпихме към 7:30 и решихме да отидем да закусим, както си му е реда. Предния ден професора ни каза, че на около 5 мин пеша имало някакво местенце, с не лоша закуска на доста приемливи цени. Тръгнахме натам и го намерихме сравнително лесно. Междудругото, в 8:00 сутринта, вече беше доста топличко и слънцето си печеше доволно. Аз закусих традиционна закуска (4 парченца наденичка, бъркани яйца и варен ориз). Не беше лоша и струваше към 5 долара, което не е толкова зле. След закуска тръгнахме към сесиите и в търсене на интернет. Не намерихме нет, нито интересни сесии, но все пак се настанихме да гледаме някакви презентации. Към 11:45 тръгнахме в търсене на обяд. Решихме, обаче, първо да намерим къде има уроци по сърф и как стои въпроса със сърфирането. Решихме, че най-добре е да тръгнем по плажа. Всичко хубаво, ама Жоро беше със маратонки и както си вървяхме по плажа, една вълна реши да се засили навънка и му заля краката. Той се събу бос и продължихме по плажа. След около 10тина минути намерихме и сърф училището. Урокът струва $35 и е малко над 1 час, като гарантира, че ще можеш да сам да продължиш нататък и след това те оставят във водата докато излезеш да си сърфираш на месните вълнички. Ако искаме само да си наемем сърф, е $10 на час или от едно друго място $30 за цял ден. В крайна сметка, аз реших, че задължително трябва да опитам. Дето се вика, сърфирането е започнало от хавай и ако ще се уча как се прави, това е идеалното място. Още не съм решил кога ще се пробвам, но ще е утре или в други ден. Дойде време наистина да си намерим къде да обядваме, но тъй като Жоро беше с мокри маратонки, се върнахме до хотела по плажа, за да се преобуе. В крайна сметка хапнахме някакви китайски манджи пак за по 5-6 долара, които не бяха лоши. В 1:30 се върнахме на лекциите, които продължаваха да са така скучни. В 3 аз реших, че искам пак да мезна нещо и посетихме близкото магазинче да си взема някакво малко хапване. в 3:30 се върнахме на една от сесиите, която трябваше да е интересна и общо взето не беше много скучна. В 5:30 дойде време за втория плакат и се наложи да ходим там и да стоим до 7:30. След това свалихме плакатите и с Жоро заседнахме малко на интернет-а да си проверим пощите и т.н. Към 8:30 потеглихме в търсене на вечеря и в крайна сметка хапнахме в Куизнос по 1 сандвич. На връщане се отбихме в някакъв пазар, тип битак, за хавайски стоки, от където си купих хавайска китарка за $13. Утре ще търся из нета как се борави с това чудо, ако въобще тази, която съм си купил става за свирене. Накрая на деня се върнахме в стаята и открихме, че имаме някаква безплатна телевизия в стаята и изгледахме някакъв филм. Сега е 12:21 и смятам да си лягам да спя, щото утре пак към 8 трябва да се става.

Станахме стандартно в 7:30 и тръгнахме да търсим къде е прословутата закуска – останахме си гладни. Оказа се, че закуската е портокалов сок. Посетихме няколко глупави сесии и после отидохме да си качим плакатите на съответните места. Така убихме сутринта и тръгнахме да обядваме. Посетихме близкия събуеи и хапнахме по един сандвич. После пак се завъртяхме около плакатите и към 1:30 отидохме да гледаме как награждават сестрата на професора. След това посетихме още няколко скучни сесии и в крайна сметка, към 5:30 бяхме пред моя плакат, защото сесиите с плакатите беше от 5:30 до 7:30 и аз трябваше да си стоя пред плаката и да отговарям на различни въпроси. Няколко човека дойдоха да ме питат за какво е проекта и какъв е кода и т.н. – търсеха си потенциални програмисти, ако не се лъжа. Иначе нямаше толкова много интерес, или поне нямаше толкова въпроси.
След това отидохме да ядем в ресторанта на хотела, където имаше 10 яденета и средната цена беше 25 долара. Имаше много приятна гледка (на 30тия етаж е) и хубава музика. Като цяло беше добре. Поговорихме си какво смятаме да правим след като завършим Даулинг и други интересни теми. Най-интересното в ресторанта беше, че келнера не беше чувал за черен чай, а си личеше, че е азиатец.
След ресторанта, преди да заспим, с Жоро си поприказвахме за разходите ни в щатите и как се справяме като цяло и стана време да спим.

Днес се събудихме в 7:30 и тръгнахме да се регистрираме за конференцията и да намерим къде ще е първия семинар. Регистрацията мина много бързо. Дадоха ни по една чанта тип пощальон и значките с имената ни и това беше. След това, от 8:30 до към 16:00 бяхме на семинара на тема управление на данни от ускорители на частици (synchrotrons). Общо взето, група от около 35 човека се уточниха кой формат ще се ползва за съхраняване на снимките и метаинформацията към снимките генерирана от експерименти.Формата който ще се опитат да наложат е imgcif, който е доста добър формат за съхраняване на компресирани снимки, без загуба на данни.
След семинара, се прибрахме в стаята да измислим какво ще правим. За мен, най-важното беше да си купим нещо за успокояване на изгарянията, защото врата и едната ми ръка са ми поизгорели и не се чувствам спокойно. Надявам се до 2 дена да отмине всичко и да мога да отида на плажа, който изглежда много приятно. Та излезнахме и си купихме някакво пръскало с лидокаин и алое – едно от двете които се продаваха – и после се поразходихме малко на светло из местността, която се оказа нищо особено. В едно магазинче видяхме как правят разни ядки с канела и карамел и решихме да си вземем. Избрахме си макадамия – местната ядка – и се оказа добър избор. След разходката се прибрахме в стаята и се напръскахме със спрейчето. Не го знам колко помага, но поне успокоява малко. Аз се излегнах за 1 час, докато тия работи попият, а Жоро отиде до етажа на конференцията да ползва интернета.
Към 7:30 отидохме на официалното откриване на конференцията, на което имаше и храна. Храната беше повече от отчайваща. Макарони, спагети, хляб, тортии и кайма. Направо нямам думи. След първия ден, мога спокойно да кажа, че миналогодишната конференция беше много по-добре организирана от към храна. Тук е момента да кажа, че във всички стаи климатиците са настроени на някакви отрицателни температури, защото по къс ръкав и 3/4 панталони, не може да се стои в тях. Налагаше ми се няколко пъти да излизам навън да се стопля…
След откриването пак отидохме на разходка, но този път в другата посока. Там се оказа и интересната част. Доста кафенета и ресторанти, разни забавления по улиците, десетки магазинчета, както трябва да е на един курорт. Това, което на мен ми хареса е, че видяхме къде е сърф училището и утре ще отидем по-рано да питаме за цени и часове на преподаване. Видяхме и едно много интересно дърво (утре ще излезем по-рано с фотоапаратите и ще снимаме), на което корените му висяха от клоните (4-5 метра) – много интересно. Също така видяхме и едно местенце, на което срещу 13-14 долара си избираш мида(жива), в която се предполага, че има перла, отваряш я на място и си взимаш перлата. Не знам дали е истина или тия са ги набутали перлите предварително, но изглеждаше като истинско. В крайна сметка към 22:00 се прибрахме обратно в хотела и се напръскахме пак и аз реших да документирам деня. Утре ще ставаме рано – към 7:30 – за да намерим къде е закуската и да си изберем на кои лекции да ходим. Сега ще намаля размера на снимките от вчера и днеска, за да мога по-бързо да ги кача в галерията и ще си лягам.

Събудих се към 7:40 сутринта. Жоро му се спеше и реших да проверя закуската каква е. Имаше само някакви донати и сок. Хапнах малко и после тръгнах на разходка по плажа. На близкото кейче имаше един американец, който ловеше риба. Тръгнах към него да го питам дали има риба и преди да го заговоря видях как му клъвна и как издърпа една доста голяма скумрия(Макарел), което ме впечатли. Поговорихме си малко и разбрах, че не се изисква разрешително за риболов и, че наблизо продават въдици. Познайте от какво изгорях Върнах се при Жоро и го събудих. Разказах му за рибаря и му предложих да си купим въдици и да половим малко риба. Той се нави, тъй като така и така нямахме план за деня. Отидохме до Сиърс (срещу хотела) и си избрахме по една въдица. Всичките такъми ни излезнаха по $35 и си взехме и едни клещи за $10. Минахме през някакво местно местенце и си купихме обяд (някакво пиле в много приятен сос с бял ориз, царевица и макаронки. Не беше лошо. В крайна сметка бяхме на водата около 13:00. Настанихме се на кейчето и започнахме да мятаме. Жоро закачи кукичката още първото хвърляне и се наложи да му слагаме нови тежести и кукичка. В крайна сметка нищо не хванахме до към 16:30. След това решихме да отидем да хапнем в Бъргър Кинг и да потегляме към летището. Чекирахме си багажа барабар с въдиците и сега сме на врата 15 на OGG и след 3 минути се предполага, че ще ходим към самолета.
…
7:02 Захапах някакъв интернет реших да постна
…
7:55 Качихме се в самолета, ама нещо не излетяхме, щото едното радио се било развалило. Свалиха ни от самолета и след 30 минути ни качиха на друг. Полета мина много бързо (19м) и с едно такси за 15тина минути стигнахме до хотела. На външен вид е много по-добре от този на Мауи, но стаята ни е около 1/3 от тази на Мауи и всичко в стаята се плаща – дори телевизията…
Преди да си легнем отидохме да потърсим за ядене и намерихме някакъв ресторант. Цените бяха като тези на Лонг Айлънд – не много високи.
Аз хапнах калмари и сьомга и нито едното не ми хареса. За сметка на това ми се спеше твърде много и се прибрахме да си легнем.

Пътуването към Хавай започна в 3:10 сутринта. Никито ни закара до ЖП гарата в Ронконкома (малко се помонатхме, но я намерихме сравнително бързо), за да хванем влака в 4:06. Купихме билети и се качихме на влака по разписание. Малко след 5 бяхме на Джамейка (Ямайка – квартал на Ню Йорк) и се прехвърлихме на влакчето за летището. След около 15 минути бяхме на 7ми терминал пред чек-ин. Подадохме си паспортите, сложихме си чантите, върнаха ни бординг пасовете и тръгнахме към врата 1. Като цяло се предвижвахме, през проверките, без особено забавяне. Така, към 6, бяхме седнали на някакво кафе и хапвахме “класическа закуска” – бъркани яйца, наденичка, пържени картофи и хлебче. Закусихме добре и тръгнахме към чакалнята на вратата. Сега е 6:46 и остават 45 минути до началото на качването на пътници. Батерията на ibook-а показва 94% и 5часа и 58 минути оставащо време на текущото натоварване. Нека да е лошо… Надявам се, че и macbooк-четата ще са толкова дълготрайни…
…
11:48 AM
Първият полет не започна много добре. Имахме около 30 минути турболенция, но после се оправи. Опитахме се да подремнем малко и сега се поразбудихме.
…
13:23(19:23 Ню Йорк)
В Лас Вегас, престоя беше много кратък – час и половина. Веднага ни направи впечатление, че хората пушат по заведенията на летището и че има покер машини Успяхме да мернем казината(които са много билозо до летището), но нямахме време да отидем да ги видим.
Единствената храна на летището беше Тако Бел. Опашката беше невероятна, но ние бяхме гладни и трябваше да си вземем нещо за ядене. Все пак в самолетите храната се плаща! Взехме си по една кесадия и по едно бурито и докато изядем буритото почти всички се бяха качили на самолета. Тръгнахме и ние да се качваме и за наше щастие с Жоро седми на 3 седалки (няма 3ти човек до нас. Добре си подремнахме пак. Сега ни раздадоха някакви листовки за деклариране на плодове и зеленчуци, за да не нарушаваме баланса в Хавай…
…
Кацнахме нормално в Мауи. Летището е доста малко и един след друг, кацнаха 4 самолета на американски компании. Най-интересното беше, че си прибрахме багажа почти на улицата. Лентите с багажа бяха не само след охраната, а точно пред входа на летището, който дори не е затворен…
Хванахме си едно такси и за 11 долара се занесохме до “хотела”. “Хотела” е нещо подобно на почивна станция, но стаите поне са чисти и големи. Леглата са големи и има климатик. Има и телевизия. Няма интернет
По пътя за хотела, шофьора на таксито ни просветли, че сме се забутали в най-тъпата част на острова. Няколко часа по-късно бяхме убедени, че е много скучно място. Няма хора, няма интересни места за посещаване, няма хубав плаж… не е много приятно. Дано на другия остров да сме на по-добро място.
Интересни неща ни се случиха като се разходихме по плажа. Първо видяхме някакви рачета, които си живеят в пясъка. После видяхме една голяма риба до кея, почти на брега. После видяхме няколко рака, които си бяха хванали скариди. След това видяхме едно голямо калбо във водата, което се оказа група рибки Малко след това, на същото кейче видяхме и няколко шарени (коралови) рибки във водата. И след това видяхме два огромни рака как се гонеха около един камък (и ни изкараха акъла )
(снимки снимки)
След приятното преживяване на брега, остановихме, че интересното в хавай не е нощния живот, което Жоро търсеше, а природата -> наистина забележителна.
Самият хотел се намира на брега на океана, но точно до нас има планина, която е покрита в мрачни дъждовни облаци… Много интересна гледка. (снимки снимки)
Вечерта отидохме да ядем в тайландски ресторант и добре се загряхме(много люто готвят).
Сега е 22:10 месно време (4:10 Ню Йорк, 11:10 България) и Жоро вече спи. Аз смятам да прехвърля снимките от днес в една директория и да си лягам и аз. Утре ще е дълъг ден и сигурно ще го прекараме на плажа и после в киното, ако ни се ходи.