Днес ставането беше малко трудно. Може би от дългия работен ден вчера, а може би заради друго… Аз успях да се вдигна от леглото към 11:10 и седнах на офис техниката да си проверя пощата. 10 секунди след това ми се обадиха нашие да ме чуят. Когато дарето ме чу, че си говоря с тях се премести на диванчето зад мен донасяйки и топлото одеалце:

Днес пак цял ден съм на работа. Довечера като се върна, трябва да си довъшра репорта за единия час от миналия семестър, за да го предам утре и да ми се махне от главата.
Е, само понеделника мина както трябва до тук. Във вторник отивам на икономика и по едно време се появява някакъв и ни съобщава, че този час няма да бъде преподаван, трябва да се запошем за друг. При което аз слезнах долу да видя какви други часове се предлагат. В крайна сметка ставаше така, че всеки ден трябва да имам час, затова и двата часа във вторник ги махнах и единия стана в понеделник и сряда от 10:00 до 11:20 а другия в четвъртът от 5:30 до 8:10. В крайна сметка си изместих свободния ден от сряда на вторник. Обаче, вчера не ходих на час сутринта, заради интервютата. Та плана за днес е: 11:30 Алгоритми и после в 17:30 Психология.
-
Предпочитан език:
-
Категории:
- Астрономия (rss) (11)
- Животът ми (rss) (490)
- Мрежи (rss) (4)
- Мултимедиен Уеб Дизайн (rss) (2)
- Работа (rss) (100)
- Рецепти (rss) (29)
- Статии (rss) (13)
- Филми (rss) (36)
- Храниелни бележки (rss) (5)
- Хранителен Дневник (rss) (9)
-
Архиви:
- 2005: Изпит по операционни системи — Днес ми беше midterm-а по [...]
- 2005: ISO OSI vs TCP/IP — Днес имах интересен разговор с [...]
- март 2010 (3)
- февруари 2010 (1)
- януари 2010 (4)
- декември 2009 (1)
- ноември 2009 (3)
- септември 2009 (2)
- 2010 (8)
- 2009 (20)
- 2008 (33)
- 2007 (121)
- 2006 (153)
- 2005 (238)
- 2004 (4)
- 2000 (1)
-
Връзки:
-
"Откажи се от ученето,
и ще сложиш край на бедите си.
Има ли разлика между да и не?
Има ли разлика между добро и зло?
Трябва ли да се страхувам от това,
от което се страхуват другите? Що за глупост!
Другите са доволни, щом се наслаждават
на жертвения празник на вола.
През пролетта някои отиват в парка
и се изкачват на терасата,
но аз единствен се нося по течението,
без да знам къде съм.
Като новородено, преди да се научи да се смее,
аз съм сам, и няма къде да отида.
Другите имат повече, отколкото им е нужно,
а аз единствен нямам нищо.
Глупак съм аз. О, да! Объркан съм.
Другите са ясни и светли,
а аз единствен – слаб и мрачен.
Другите са с остър ум и хитри,
а аз единствен – тъп и глупав.
О, аз се нося като морските вълни,
без посока, като неспокоен вятър.
Всички други са заети,
единствен аз съм без цел
и потънал в тъга.
Ала аз съм различен.
Закърмен съм от великата майка." - Lao Tzu (老子)
