Georgi’s Blog

Дядо Гого

Смело мога да твърдя, че дядо Гого е любимия дядо в нашето семейство. Аз, разбира се, съм кръстен на него и не знам дали това има общо, но на мен той ми е любимият от всички баби и дядовци. Винаги, когато сме се събирали в Хасково сме се смяли със сълзи, в повечето случай заради него. Мисля, че когото и да попитам, с какво свързва дядо Гого ще отговори, че го свързва с неговото трудолюбие и всеотдайността му към всичко. Разбира се баба ми често е казвала “Дядо ти е много твърдоглав и бързо се пали, но бързо му и минава”. И това е също така.

Първоначално той е бил военен за доста дълго време и последно е служил на летището в Узунджово. После, в същото село си взима малка канторка и започва да предлага ел. услуги. Сигурно всички в селото го знаят, защото само той им е оправял перални, котлони, печки, бойлери и какво ли още не. Спомням си, че като съм бил при него съм го виждал да прави врати от метал, да поправя коли, мотори. Дори ние винаги ходим при него, когато нещо стане на нашата кола. Аз, като бях малък, доста често ходих там и винаги ми е било интересно да гледам какво прави. Явно от него през баща ми ми е предаден този ген на жичкаджия ( аз така обичам да наричам хората, които се справят добре с разни технически проблеми ). Доста често се е случвало хората, предимно от цигански произход за селото, да нямат пари да платят за услугите му и в замяна му носят торба с домати или краставици, а може и двете. Някой път може направо да го поканят в градината им да си набере каквото му трябва. През зимата пък са му давали луканчици, месце и т.н. В селото му викат или Бай Гьорги или Майстора.

Никога няма да забравя как, като малък като съм седял при баба ми и дядо ми на гости за повече време, като си лягаме той ми разказваше какви ли не приказки. Миналата година когато ходих до Хавай, разбрах, че на него това му е била мечта. Надявам се поне малко да му се е сбъднала от това, че аз бях там и после му разказах.

Интересно е, че не си спомням той да е боледувал. Много рядко е пил хапчета. Преди, може би, повече от 6 години му откриха рак на простатата. Имаше вариант да го оперират и да се опитат да го извадят, или да го подтискат с лекарства колкото се може повече. Повечето лекари предложиха да взима хапчета, защото операцията е много рискована и като цяло след нея му даваха по-малко време живот отколкото с хапчетата. Миналото лято, поради някакви процедури, а и вече от невъзможността на хапчетата да задържат болестта, ракът се е разпространил из цялото му тяло. Всички доктори го бяха отписали и той беше на легло. За наше щастие той събра сили и някък си се изправи от леглото и така, когато се прибрахме миналата зимата отпразнувахме още един негов рожден ден…

Преди около месец положението на дядо Гого се влоши много и той отново легна на легло. Не го бях чувал от доста време и в събота реших да му се обадя. Той едвам говореше, но ме чуваше. Успях да му разкажа за хубавата работа, която имам и че съм добре. Не си говорихме много, защото той звучеше много изморен. Нямаше никакви сили да говори. Последните думи, които му казах бяха “Почини си Дядо, не се притеснявай, всичко ще бъде наред”. Днес, по време на обяд, баща ми ми се обади и ми каза, че дядо Гого е починал. Сигурен съм, че е направил 19ти Юни 2007 доста мрачен ден за страшно много хора. И все пак това е нормално. Всичко в природата идва и си отива. Това е натуралният път на нещата. Когато идва, то носи радост на много хора, когато си отива, носи много мъка, но след време мъката отминава и остават само хубавите спомени. А такива от дядо Гого има много.

Лека пръст дядо!