At last a nice weeken. One that corresponds to my new job. As we say in Bulgaria, and hasan is people. It was the first time for the looooongest time that I did not work on Saturday nor Sunday and I spent the two days without studying nor working. Saturday morning(more like noon), after a nice loong sleep, we had our breakfast and we got the bikes out for a ride to the park. And like that till around 3pm. We came back and we had some lunch. Later Dary went to work and I got on the bike again and went shopping. It took me about an hour ( because the two stores are not very close to us nor themselves ), but in the end I had the ingredients to make the classical fried Bulgarian meatballs, curly french fries and milk salad ( aka Snowwhite). I told Dary earlier not to eat at the restaurant, because I’ll make dinner. When she came home, we had a nice meal and a little chat with Vassil and Angel. Also we watched the second episode of the third season of Tom Chef. After that we went to bed. Sunday, again after a nice long sleep, we went with Vassil to the store to buy some food and I made chicken spindles (stuffed chicken breast with pickles, mushrooms and cheese) (one each) than we went to his place to grill them next to the pool. Of course I had to go into the water for a little while at least. In the Afternoon we went to see the third part of the Pirates of the Caribbean. On our way home we stopped by Wendy’s for a chicken burger and we came home. I left with Petko and Isida to Stamford ( by car). For my pleasant surprise it took us less than one and a half hours to go there. It was a very nice weekend and I’ll try to repeat it more often. The next one I think will not work out like that, because Dary is working both days, but we will figure out something.

This Friday I handed in the first project. I don’t know yet what will be my next one. Also I got on the train erlier than usual. Because of that I was on GCT at 5pm and it was crazy! It was hard to go through the moving people. Later at Penn it was the same. I even had to stand in the train… At least I got home erlier, which was good. I even went to the store with the bike and I made a banana pudding, a little too sweet tho. Next time I’ll know how to make it right.

Today, if we do not count that a few perl modules didn’t like eachother, we can say that the project is done. I refreshed my perl pretty well and I think that the two scripts work pretty good. Tomorrow I’ll play around with those perl modules ( because I don’t have admin rights and can’t install fresh ones, nor the ones I need ), but there’s not even a compiler on these machines… but it will be fun. Next week I’ll have to start something new.

This morning was cloudy and dark. Maybe because of yesterday, I don’t know. But the day was productive as a whole. My project is in a pretty advanced state and I expect to finish it soon. It wasn’t anything hard, rather something useful, that had to be done. Next Friday Dr. Bernstein will pay us a visit at UBS. I assume he wants to discuss further UBS and Dowling connections, in which there is nothing bad. This weekend I plan to spend my time resting more than the last two. If the weather is nice, we will go at Vassil’s place otherwise we might go for a movie marathon.
Today the interesting thing was that we had a fire drill and all of us had to go outside. And because this morning was cloudy I had my umbrella with me, and the afternoon turned to be pretty hot and sunny, and because we had to go out to the parking lot, I opened my umbrella and stayed under the shade. Shortly a few people from our team joined me under the shade and the umbrella was announced the official D&EL(the name of the team) umbrella

Смело мога да твърдя, че дядо Гого е любимия дядо в нашето семейство. Аз, разбира се, съм кръстен на него и не знам дали това има общо, но на мен той ми е любимият от всички баби и дядовци. Винаги, когато сме се събирали в Хасково сме се смяли със сълзи, в повечето случай заради него. Мисля, че когото и да попитам, с какво свързва дядо Гого ще отговори, че го свързва с неговото трудолюбие и всеотдайността му към всичко. Разбира се баба ми често е казвала “Дядо ти е много твърдоглав и бързо се пали, но бързо му и минава”. И това е също така.

Първоначално той е бил военен за доста дълго време и последно е служил на летището в Узунджово. После, в същото село си взима малка канторка и започва да предлага ел. услуги. Сигурно всички в селото го знаят, защото само той им е оправял перални, котлони, печки, бойлери и какво ли още не. Спомням си, че като съм бил при него съм го виждал да прави врати от метал, да поправя коли, мотори. Дори ние винаги ходим при него, когато нещо стане на нашата кола. Аз, като бях малък, доста често ходих там и винаги ми е било интересно да гледам какво прави. Явно от него през баща ми ми е предаден този ген на жичкаджия ( аз така обичам да наричам хората, които се справят добре с разни технически проблеми ). Доста често се е случвало хората, предимно от цигански произход за селото, да нямат пари да платят за услугите му и в замяна му носят торба с домати или краставици, а може и двете. Някой път може направо да го поканят в градината им да си набере каквото му трябва. През зимата пък са му давали луканчици, месце и т.н. В селото му викат или Бай Гьорги или Майстора.

Никога няма да забравя как, като малък като съм седял при баба ми и дядо ми на гости за повече време, като си лягаме той ми разказваше какви ли не приказки. Миналата година когато ходих до Хавай, разбрах, че на него това му е била мечта. Надявам се поне малко да му се е сбъднала от това, че аз бях там и после му разказах.

Интересно е, че не си спомням той да е боледувал. Много рядко е пил хапчета. Преди, може би, повече от 6 години му откриха рак на простатата. Имаше вариант да го оперират и да се опитат да го извадят, или да го подтискат с лекарства колкото се може повече. Повечето лекари предложиха да взима хапчета, защото операцията е много рискована и като цяло след нея му даваха по-малко време живот отколкото с хапчетата. Миналото лято, поради някакви процедури, а и вече от невъзможността на хапчетата да задържат болестта, ракът се е разпространил из цялото му тяло. Всички доктори го бяха отписали и той беше на легло. За наше щастие той събра сили и някък си се изправи от леглото и така, когато се прибрахме миналата зимата отпразнувахме още един негов рожден ден…

Преди около месец положението на дядо Гого се влоши много и той отново легна на легло. Не го бях чувал от доста време и в събота реших да му се обадя. Той едвам говореше, но ме чуваше. Успях да му разкажа за хубавата работа, която имам и че съм добре. Не си говорихме много, защото той звучеше много изморен. Нямаше никакви сили да говори. Последните думи, които му казах бяха “Почини си Дядо, не се притеснявай, всичко ще бъде наред”. Днес, по време на обяд, баща ми ми се обади и ми каза, че дядо Гого е починал. Сигурен съм, че е направил 19ти Юни 2007 доста мрачен ден за страшно много хора. И все пак това е нормално. Всичко в природата идва и си отива. Това е натуралният път на нещата. Когато идва, то носи радост на много хора, когато си отива, носи много мъка, но след време мъката отминава и остават само хубавите спомени. А такива от дядо Гого има много.

Лека пръст дядо!