"Истински добрият не осъзнава добротата си,
и затова е добър.
Глупакът се опитва да бъде добър,
и затова не е.
Истински добрият не прави нищо,
и все пак не оставя нищо несвършено.
Глупакът все нещо прави,
и винаги оставя много за вършене.
Когато наистина мил човек прави нещо,
нищо не оставя несвършено.
Когато справедлив човек върши нещо,
оставя много за вършене.
Когато строг началник направи нещо
и никой не отговори,
той навива ръкави
и се опитва да въведе ред чрез сила.
Ето защо когато се загуби Тао,
се появява доброта.
Когато добротата е загубена,
се появява милост.
Когато милостта е загубена,
се появява справедливост.
Когато справедливостта е загубена,
се появява ритуал.
Сега ритуалът е обвивка на вярата и верността,
начало на объркването.
Познанието на бъдещето
е само цветист капан за Тао.
То е начало на глупостта.
Ето защо истински големият
мисли за истинското,
а не за повърхностното,
за плода, а не за цвета.
Ето защо приемете едното
и отхвърлете другото." - Lao Tzu (老子)