В края на Декември се замислихме за кратка ваканция. Хванахме се да гледаме какви оферти има и си харесахме дестинация Waikiki Beach, Хонолулу на остров Оаху.

И така на 18ти Януари полетяхме с Делта в 7 сутринта към Хонолулу през Солт Лейк Сити. Полетът беше 6.5+6.5 часа и нямаше безплатна храна. За щастие ние си хапнахме добре в Солт Лейк Сити. Пристигнахме на Хавай в 15:45. Там имахме два варианта за предвижване до хотела. Такси за около $35+бакшиш, което отнема 15-20 мин или автобус за $9 на човек, който отнема ~2 часа. За съжаление на летището ни казаха че автобуса ще е в Уайкики за около 40 мин, но не споменаха, че ще минаваме през хотела на всеки пътник и в зависимост от това, къде е хотела може да отнеме много повече. Естествено ние се качихме на автобуса и естествено нашия хотел беше от другия край на Уайкики. Въпреки че бяхме пред хотела малко преди 18:00, успяхме да разгледаме доста от Уайкики през автобуса, което малко смекчи прецакването.

Бяхме си в стаята малко след 18:00. Бяхме приятно изненадани със огромното легло и големия телевизор пред него. Като цяло стаята беше много добра. Банята имаше стандартна вана и душ и голямо огледало.

Решихме че е станало късно за плаж, а и все още ни беше странно да се съблечем по къси ръкави при положение, че преди по-малко от 1 ден сме били на -10 градуса целзии.

Хубавото на Хавай, когато идваш от Щатите, е че часовата разлика ти позволява да си лягаш по нормални часове (11, 11:30) ако си свикнал да си лягаш към 2-3 сутринта. Ние така и направихме. Всяка вечер си лягахме около 11:30 и ставахме към 7:30 за закуска.

Закуската в ResortQuest Waikiki Beach беше много приятна и интересна. На всеки е дадена по една термо чантичка, в която може да си напълни от различните храни за деня и да отиде на плажа да си хапва. Но понеже в 8 сутринта си беше хладно за плаж, ние закусвахме на „терасата“ на хотела, където беше и басейна. Първите сутрини имаше музика на живо с хула (техния танц), което беше приятно. Закуската се състоеше от комбинация от яйца, мъфини, кисело мляко, тако с яйца, плодове, супа, хлебчета със слатко и сокове и мляко за пиене. Като за без пари си беше перфектна.

Програмата за първия ден беше да отидем до водопадът Маноа. Ползвахме градския(островния) транспорт. Билетчето е 2 долара на човек с едно безплатно прехвърляне, което винаги ни закарваше от където и да сме до където искаме да отидем на острова. Само за 30тина минути с автобуса обстановката от плаж с палми се промени изцяло на високи хълмове с гъсти дървета и бамбук. Ако изключим комарите, преживяването беше много добро. Ходене по тясна пътечка в гъста, влажна бамбукова тропическа гора. Растителността беше просто невероятна. Общо взето е трудно да мръднеш от пътечката защото няма как да минеш покрай храсти и дървета. Също така беше и доста влажно, въпреки че на плажа въобще не е влажно заради сухите ветрове, които постоянно полъхват. След около 40тина минути нагоре стигнахме до 45 метровия тънък водопад, от който идваше приятно хладен въздух. Помотахме се малко там, поснимахме се, починахме си и тръгнахме обратно. Стигнахме си до хотела около 1, точно на време за обяд. Ако не се лъжа около 2 вече бяхме на плажа и тогава се случи нещо което никога не бих очаквал на Хавай. Както си седим на плажа, по едно време се усещам че семейството пред нас говори български! След малко пристигнаха още 2 семейства и те българи! Направо да не повярва човек. Разменихме си по една приказка и си пожелахме приятно прекарване.

За втория ден си бяхме планували да отидем до заспалия вулкан Диамантена Глава и след това до една ботаническа градина в Хонолулу. Въпреки че кратера на вулкана беше много интересен и гледката беше невероятна от върха, самото изкачване беше доста по-неинтересно от водопада Маноа от предната сутрин. Имаше огради около пътеката, половината беше асфалтирана, имаше стълби… не беше лоша, просто беше твърде направена, а и имаше доста хора по нея. Също така имаше някакво ято мушички на върха, които не те оставяха да гледаш ( аз дори глътнах една ). Като цяло пак беше добра разходка.

След кратера хванахме рейса към централната част н а Хонолулу за ботаническа градина Фостър. Ходихме там предимно да снимаме интересни растения и също беше приятно, въпреки че вече бяхме почнали да се изморяваме. Следобеда го завършихме с плаж.

На третия ден ходихме до Ханама Бей – едно от най-известните места за гледане на рибки в океана с обикновен шнорхел и маска. За 10 долара взехме маршрутка (по-скоро тя обикаляше по спирките където минава единствения рейс и шофьора крещеше Ханама Бей, Ханама Бей… ), която ни закара направо там за 30тина минути. Гледахме едно филмче за предпазване на коралите и рибките ( да не се пипа нищо и да не се хранят рибките ) и се спуснахме към плажа. Ханама бей също е стар кратер, който е бил наводнен при последното топене на ледниците и сега е малък залив пълен с малки и големи рибки. Беше малко по-гладно този ден, но мен това не ме спря да влезна 4-5 пъти за по половин час ( след това треперех твърде силно ). Ние си носихме шнорхели, плавници и маски и нямаше нужда да чакаме за да си взимаме под наем. Успях да снимам с видеокамерата с шнорхелбокс-а който си сглобих, но видеото още не е обработено.
Дарето в началото се чудеше дали да влиза, защото беше хладно, но после като влезна разбра защо е толкова известно това място. Пълно с рибки, които са свикнали да ги зяпат . Беше много приятно. Завършихме деня с вечеря и разходка из Уайкики.

За четвъртия ден планът беше да отидем до Каилуа, да си наемем каяк и да поцапаме в океана до близките мини-островчета. Така и направихме, хванахме рейса и след около час и половина бяхме в Каилуа. И понеже бяхме гладни, минахме през едно малко кафене и какво да видим. Мит с кренвирш!!! Много бяха вкусни и си взехме и за после . Трябваше да ходим 10тина минути до плажа, но това не беше проблем. Каилуа е много по-различно градче от Хонолулу. Там има само ниски къщички на заможни хора, които за хоби карат сърф или каяк. Много по-спокойно от Уайкики. Поцапахме сигурно 4 часа и си върнахме каяка обратно. Беше също много интересно преживяване.

Последния ден, решихме да го прекараме на плажа. Тъй като трябваше да се изнесем от стаята до 12, ни предложиха да си оставим чантите в техния гардероб (без пари) докато трябва да си тръгнем. Преди да отидем на плажа, обаче, тръгнахме из Уакики да си купим по нещо . Така прекарахме сутринта, обядвахме в Международния Пазар ( нещо като Димитровградския пазар ) и се настанихме на плажа. Така до залез слънце, след което минахме през хотела, измихме се, сложихме си зимните дрехи и тръгнахме към летището. Финала беше много готин, след като аз оставих 10 долара бакшиш на този дето ни донесе чантите, той от негова страна ни извиха дълга лимузина за такси, която работи по апарат (колкото и нормално такси). Така се прибрахме до летището много яка лимузина и платихме 37 долара .

Полета на връщане беше доста по-кратък, заради силните попътни ветрове (над 200км/ч), но първия полет беше пълен и много неудобен. Втория, от своя страна, беше пълен наполовина и така двамата с Дарето бяхме на 3 седалки и успяхме да поспим.

Като пристигнахме в Ню Йорк ни удари суровата истина: навън е -10 градуса!