От бая време си мислим да отидем някъде на къмпинг и се бяхме спряли на националния парк Акейдия в Мейн. Избрахме си уикенда на Мемориъл дей, за да имаме 3 почивни дни. Да, обаче докато се организираме да запазим място и къмпинга там се напълни. Като втори вариант си избрахме къмпинга на езерото Крамбери в северната част на щата Ню Йорк.
Купихме си палатка Mountain Hardwear Lightpath 3 и два спални човала и бяхме готови.
Понеже пътят до там беше около 6 часа, решихме да тръгнем рано сутринта в събота, за да сме там около обяд. Всичко хубаво, ама не трябваше да седим до 1 сутринта да готвим. Навихме алармите за 5 сутринта и към 6 и половина се бяхме събрали с всички и потеглихме.

Не знам дали заради краткия сън или закуската, но малко след като тръгнахме ми стана лошо. Издържах около половин час и след като минахме моста на Хъдсън спряхме да ми се оправи главата. В крайна сметка решихме аз да карам, че да ми се оправи главата и така и стана. Аз карах целия път, но ми мина всичко (след като повърнах на първата спирка ).

Както и да е, две спирки по-късно бяхме на входа на къмпинга.

Картата на къмпинга малко беше далече от истината, защото се оказа че имаме съседи, но не беше проблем. Първата задача беше да опънем палатките. Като пристигнахме беше доста жега и имаше всякакви летящи обекти. Ние се бяхме подготвили с 3 вида спрей срещу насекоми.

Естествено, втората задача беше храната. Веднага издърпахме малко сухи дърва от гората и запалихме огън.

Сложихме си скаричката върху огъня, а върху нея няколко пържолки

След като хапнахме аз легнах да поспя, защото бях изморен и само аз не поспах в колата. След това се разходихме малко из къмпинга. Аз ходих за риба, Дарето ходи да снима и така прекарахме следобеда в мързел. Повторихме упражнението с огъня, но този път сложихме шишчета.

След първата вечер стана ясно, че сме направили две грешки. Не си носихме никакви дюшеци за под спалните човали и на сутринта се чувствах все едно някой ме беше бил цяла вечер. Също така нямахме никакви столчета за сядане до огъня. Но нито едно от двете не ни попречи да си прекараме добре…

След закуска решихме да пробваме една от пътеките в гората. Другите трима си приготвиха раниците с фото апаратура, аз моята с вода, дрехи и подобни и потеглихме. Хубавото беше, че този ден температурите паднаха и нямаше никакви летящи насекоми и разходките бяха приятни… И така след около 45 минути разходка стигнахме до върха, където все още бяхме оградени с дървета и нищо не се виждаше. Малко се разочаровахме от гледката, но пък си намерихме един камък от който направихме много яки снимки

След като се върнахме пак дойде време за хапване. Сложихме на скарата останалата мръвка и си хапнахме добре. След това малко ни домързя за още една разходка и Шон легна да дремне, Пратиик и аз отидохме за риба, а Дарето дойде с нас да снима.

Вечеряхме каквото беше останало от месото и салатата и след като си поседяхме около огъня малко си легнахме.

Връщането беше отново дълго с няколко задръствания по пътя. Пристигнахме си някъде около 5 и решихме, че следващия къмпинг няма да е на повече от 2 часа с колата