Мдаа, ново 20 :). Един ден, както си приказвахме на обяд, някой спомена лъкове. И аз просто от любопитство реших да видя как стоят нещата със стрелбата с лък. Оказва се, че това хоби си е сравнително популярно. Щом успах да намеря на 5 минутки стрелбище на отрито в лична гора, значи има достатъчно последователи.

Та видях, че това стрелбище е всъщност частен клуб и горичката си е само за тях и никой друг. Само веднъж на месеца – последната неделя от месеца – отварят врати за всички. И какво да правя, ами отидох да пробвам :). И, естествено, ми се хареса :). Следващата стъпка беше да си се образовам малко по темата за да преценя дали е за мен тая работа или не. Взех си една книжка и започнах да чета.

Общо взето, в момента има два вида лъкове: модерните и традиционните. Първите са си доста сложна технология която ползва разни сплави за лъка, специални макари, които улесняват дърпането но придават много повече сила на стрелата, имат си мерници, спусъци и какво ли още не – сложна работа. Традиционните са си точно това – традиционни. В най-елементарната си форма имаме една леко извита пръчка с въже и това е.

На мен ми допадна традиционната страна повечко, а и тя е малко по-евтина, защото няма 150 нещица които трябва да си вземеш за модерния лък. Разбира се, винаги могат да се похарчат безумни пари и за най-обикновените неща, и традиционните лъкове не са изключение, но аз не съм такъв запалянко. Затова, за 119 долара си взех един Самик лък, който е супер. Взех и няколко стрели и няколко малки аксесоарчета и си направих много готин комплект:

Няма да влизам много в подробности, но ще кажа, че гореспоменатата книга много ми помогна, защото трябвало да се избират правилните стрели (дължина, дебелина, материал, дължина на пера и т.н.), правилната сила на лъка (моя е само 16 килограма сила), правилна връв и т.н.

Та вече съм ходил няколко пъти да стрелям и дори станах член на клубчето – Кос Коб Арчърс. Общо взето ходя всеки уикенд, само този пропуснах защото пак валя…

За сега доста ми се харесва стрелянето с лък. Да видим до кога 🙂