Преди няколко седмици ми умря диска на десктопа и отнесе операционната система с него. За щастие Time Machine пази всичко, но всичките ни файлове са по USB дискове в Райд и без десктопа не можем да гледаме филми, не можем да ползваме лаптоп за достъп до файловете… беше като замръзване на данните за около седмица. В крайна сметка направих едно малко сървърче (за което ще пиша скоро), което да е като мрежов диск, че да можем да си гледаме филми и да ползваме данните си и от десктопа и от лаптопа.
Та след като преместих всичко, разбрах колко ми е бавна безжичната мрежа, която се ползва само от лаптопа. Едвам докарвах 14MBit/s на 52MBit връзка. Оказа се, че wrt54g рутерчето не може да смогне с тази скорост.

Та реших да се охарча малко и да мина на следващата вариация на безжични мрежи, като изискването към рутера беше да може да се справи с пълната скорост и да работи с Tomato или DD-WRT фърмуерите. След известно четене и търсене се спрях на Asus RT-N16, който си е направо мини компютърче с антени и гигабитов суич.

Първата стъпка беше да сложа dd-wrt. Инсталирането беше доста безпроблемно. Има си статийка на сайта на dd-wrt и след около 10тина минути бях на последната версия. Лаптопа веднага се върза на 130MBit скорост и дойде време за тестове. Пускам първи файл – 600KB/s скорост. Сменям настройките да е само 802.11n сигнала – същата работа. Минах през една камара варианти: различни модели на сигурност, различни настройки на сигнала, но най-бързият трансфер който успях да докарам беше 1.2МБ/с, което е по-зле от предишната ми връзка с 802.11g.

Точно преди да приготвя рутера за връщане, реших да пробвам tomatousb. Инсталацията мина много бързо и след около 10тина минутки настройки имах идентична мрежа като преди. Включих само N режима, пуснах един файл да се копира и много приятно се изненадах. Средната скорост достигна 6.5MB/s като на моменти достигна до 7.2MB/s. На теория, това е по-малко от половината на 130MBit/s, но като за безжична мрежа е доста добре. Още повече, че лаптопа лимитира скоростта на 130, иначе рутера може да достигне 300.

Поуката от цялата история е, че трябва да се пробват различен софтуер, преди човек да се отказва от хардуера.