Ето и какво се случи първата ми вечер в хамак. Последните няколко седмици си уших хамак, завивка с пух, изолация за хамака и найлон за защита от дъжда. Ето и как се справи оборудването ми:
направи си сам:
хамак = минава
покривало за дъжд = минава
уменията ми за закачане на покривалoто = слаб 2
горна изолация = минава
долна изолация = слаб 2

non diy:
Falkniven F1 = минава
Wetterlings брадва = минава
Rio Grande раница = почти слаб 2
packitgourmet.com тексаско чили = минава!
imusa 12cm купичка = минава
thermarest седалка = минава
Canon S100 = слаб 2!

И така, вчера сутринта с Дарето тръгнахме към парка, където тя трябваше да ме остави за следващите 24 часа. Но понеже времето беше много приятно, решихме да тръгнем заедно по пътечките за около час.

Паркът беше много приятен. Есента започна и листата са започнали да падат по земята. Слънцето печеше и беше леко хладно.

Както се вижда по-късно на графиката от Google Earth, началото на разходката беше доста равнo.

В парка има доста пътеки и беше лесно да си измисля приятна разходка, но все пак трябваше да ползвам карта.

Имаше доста странни растения, които не разпознавам. Тази гъба я видях от бая далече, защото много се открояваше от останалата част на гората. Нямам идея каква е 🙂

Първият приятен изглед беше на около 35 минути след началото на разходката. Водата, която се вижда е Cross River Reservoir и изглеждаше много готино с есенните цветове.

Разбира се, беше идеално място да се излегне човек на припек 🙂

Следващата спирка беше една пещера. В момента, в който започнаха да се появяват огромни скали, разбрах, че е близо

И така и беше. Самата пещера не беше нищо специално, просто десетина метра дълбока.

Продължих на юг, след като оставих Дарето на паркинга да се прибира и видях още непознати гъби по пътя:


След около час и половина стигнах до друг приятен изглед, но и там се случи първият проблем с оборудването ми. Успях да направя една размазана снимка и след това фотоапарата ми сдаде багажа. Поне се оказа, че е често срещан проблем на първите канон s100 партиди и ги поправят без пари.

За съжаления, останалата част от разходката мина без много снимки. А ето и графиката на разходката. На нея съм отбелязал част от прехода, до който стигнах около 30 минути след като му умря фотоапарата. Изкачването там беше доста бързо и малко ме изненада. Вече бяха минали около 3 часа от разходката ми с тежка раница на гърба и вече се бях поизморил доста, но не исках да спирам за да стигна до къмпинга, където ме чакаха приятелите.

По едно време, част от разходката си беше направо катерене с четири крайници. Май описанието ‘Най-висока точка в парка’ на картата е трябвало да ми направи впечатление…

Както и да е, пристигнах на къмпинга доста изморен и гладен. Не бях спирал никъде за храна и разбира се си забравих нарязаното саламче в хладилника сутринта. За това, като пристигнах си сварих две чаши вода и си направих една от дехидратираните пакети, които си бях купил от http://www.packitgourmet.com/. Стана много лесно и беше доста вкусно.

Следващата стъпка беше да си закача хамака. Направих малко снимки с друг апарат, но като цяло ме беше яд, че моят се развали и не успях да снимам колко ми се искаше. Ето и как изглеждаше в крайна сметка всичко.

Едната част от дъждобрана беше завита, за да мога да виждам през деня, но вечерта я опънах и нея, защото не исках да ме навали.

За окачване на хамака ползвам whoopie slings със дебели полиестерни ленти и marlin spike възел

И така се забавлявахме и хапнахме малко наденички и ребра. Всички чакаха да донеса брадвичка за да почнат да режат дърва :). След като си изгорихме дървата всеки си отиде по палатките, а аз към хамака.

Първоначално легнах облечен само с полиестерна тениска, без дълги панталони. Понеже долната ми изолация е 3/4 дължина, ползвах парче Reflectix и малката ми thermarest възглавничка за изолация под краката. Всичко беше добре, докато не задуха вятър. От там нататък беше дълга борба, за да остана топъл и да заспя :). Покривалото ми за дъжд не беше добре опънато, както си мислех през деня, и започна да се вее от една страна и да ми вдига шум, защото се допираше до съседно дърво. Това не ми пречеше толкова, а и не исках да излизам от топлото хамаче. Обаче по едно време започна да ми става студено на гърба. Протегнах се от хамака и си взех Minus33 мерино вълнените дълги гащи и блуза. Това доста помогна, но така и не успях да си стопля гърба добре. Затова си сложих другата thermarest възглавница под гърба и заспах. Всичко беше добре докато не заваля :). Събудих се и пак усещах лека хладина под мен. Станах и си сложих всички дрехи които имах, шапката и качулката. Също се опитах малко да си наглася долната изолация, защото мисля, че вятърът успяваше да духа между хамака и изолацията и отнасяше всичката топлина. Останалата част от нощта спах като къпан :).

В крайна сметка, освен шума, който винаги е малко дразнещ първата вечер в гората, най-големия проблем ми беше постоянният вятър в лицето ми.

Ето и изгледа от хамака на сутринта, когато се сетих, че на телефона има фотоапарат:

А ето и как изглежда някой, който е прекарал нощта за първи път в хамак с не много добра изолация и 12м/с вятър и дъжд:

На сутринта видях, че покривалото за дъжд си е свършило работата идеално и всичкото ми оборудване, както и аз, бяхме сухи. Горната изолация също беше перфектна. Бях си доста топличък отгоре, обаче по едно време бях опитал да спя на страна и нямаше достатъчно ширина на завивката, че да се увия добре отвсякъде.

Докато си разглобявах леглото, забелязах, че закопчалката на колана на раницата ми се счупил някак си. Можеше да се заключва, но не изглеждаше, че ще издържи много. Също така, самата раница няма много външни джобове, което на мен ми харесва за организиране на оборудването. Може това да е причина за малко направи си сам модификации на раницата 🙂

Като цяло беше много приятен уикенд. На следващият ден беше малко мрачно сутринта, но до 11 слънцето пекна и направихме още една разходка преди да потеглим обратно.

И това е! Първата ми вечер в хамак. Ще отнеме малко време докато свикна с новото ‘легло, но мисля, че с малки модификации в долната изолация, всичко ще е наред.