Тази вечер в 12:42АМ източно американско време Марс ще бъде доста удобен за гледане. Ще бъде достатъчно високо в небето и ще се вижда доста голям. Без никакво оборудване, погледнете на изток и няма начин да не забележите червената планета.
Ако времето е добро довечера (дано да е ) ще изкарам телескопа и ще направя няколко снимки на Марс.

Снощи, преди да правя връзките с интернета, изнесох телескопа навън да погледам луната, защото небето беше много чисто и луната беше пораснала бая. За съжаление фотоапарата ми не беше в мен и не можах да направя никакви снимки. Скоро ще поправя грешката

Във вторник ми пристигна телескопчето. Голям кеф.

Както писах по-рано не спах много първите няколко дена 🙂 За сметка на това се научих как да боравя с телескопа, поне на начално ниво. Първата вечер беше доста зле. Прибирам се аз от работя около 19:30 и заварвам 2 огромни кашона в нас. Разбира се, аз предварително знаех, че телескопът е дошъл, но не знаех колко големи ще са кашоните. Ангел беше в нас и той също очакваше нещото да дойде 🙂 Извадих аз навън двата кашона и открих, че има и трети по-малък. Предположих, че в него са сложили разни болтчета, винтчета, СДта и други такива по-малки нещица.
Направих снимка на 3те кашона и започнах да ги отварям един по един.
В първият който захванах, беше монтировката. Започнах да вадя малките кашончета и първо открих балансиращите глави. Две много тежки неща, който се слагат на монтировката, за да балансират самия телескоп когато се върти.
Следващата кутийка беше с механичната част на монтировката. Това нещо върши цялата работа, когато телескопа следи обект на небето.
В този момент, вече знаех, че дългото и тънко кашонче е тръбата(самият телескоп) затова тръгнах да отварям вторият кашон в търсене на “краката” на монтировката. За моя изненада, във вторият кашон въобще не бяха краката, а беше тръбата!!! Една доста дебела тръба! Аз бая се изненадах, защото не мислех, че ще е толкова дебела!
Върнах се аз на първият кашон и, разбира се, тънкото и дълго нещо бяха краката на монтировката. По това време някъде се появи и Васил.
Дойде време да започнем да сглобяваме нещата. Започнах с монтировката. Не беше сложно да разчекна краката. Даже това беше най-лесното от всичко… Продължих с водещата част. Тръгнах аз да я слагам на краката, но се оказа, че не е толкова интуитивно колкото си мислех. Време беше да изкопая ръководството.
Оказа се, че трябва да сложа някаква джаджа отдолу, за да мога да сложа водещата част отгоре.
И така, започна да заприличва на нещо.
Дойде време време и за тръбата. Започнах да я вадя от кашона и , разбира се, тя беше опакована в найлон, увита в хартия, завързана на 2 места, и т.н.
След много борби, успях да я закача за монтировката, за да стигна до 85% завършено сглобяване. Вече си приличаше на телескоп. Но му липсваха няколко неща. Нямаше търсач(нещото през което се гледа за да се немари що-годе каквото се търси на небето, защото телескопа има много малко покритие на небето и не е лесно да се търси директно с него) и окулярите(нещицата, които дават увеличение) не бяха сложени. Монтирах ги и тях и видях, че Юпитер се показва точно над мен. Идеално! Веднага прегърнах телескопа и започнах да го насочвам към планетата. Успях да го насоча така, че планетата да е точно в центъра на търсача (той си има един хикс в средата), но като погледнах през окуляра – нищо! Отделих около 30 минути в търсене на Юпитер, за да ми проблесне, че търсача сигурно не сочи, там където гледа телескопа!!! Отворих аз ръководството и разбира се там си пише, че трябва да се настрои търсача. Намерих един знак на улицата, насочих телескопа към него и настроих търсача.
Сега вече бях готов за Юпитер, нямаше къде да ми избяга. Започнах пак да местя телескопа с техниката на прегръщане (както аз я наричам – прегръща се тръбата и се мести до такава степен докато обекта е на място – много неефективна и много неправилна, но единствената която аз успях да измисля за момента). Прецелих се в Юпитер, погледнах през окуляра и … Йееее! Юпитер се вижда. И то не само като точка! Виждат се и две ленти на планетата (двата пояса). Четирите луни са само точки, но пак гледката е готина!! Ама защо е толкова малка планетата!!! Трябва да е по-голяма! Така не се вижда много добре! В този момент осъзнах, че телескопа дойде с 2 окуляра. Междувременно Юпитер доста сериозно ми бягаше. Налагаше се да местя телескопа почти постоянно за да го държа в центъра… Та слагам аз другия окуляр и какво да видя! Нищо! Едно черно небе! Нищо повече! Викам си – Брех къде отиде толчева планета! Тогава се сетих, че сигурно това прави по-голямо увеличение и планетата не е била в центъра на предишния окуляр. Започнах да мърдам насам натам и след около 15 минути – Йеее отново 🙂 Сега е по-добре. Не е идеално, но е определено по-добре. Ама чакай, къде отиваш, оп – скри се. На такова увеличение направи си виждаш как ти избягва от зрението. За съжаление още не съм монтирал моторчетата, нито ръчните врътки за следене. Дойде време и за тях. Свалих тръбата и отворих водещата част от монтировката. Този път следвах инструкциите. Сложих първото моторче, затворих му капака и то заспа. Тръгнах да слагам второто моторче, обаче се оказа, че са ми пратили грешната зъбчатка за него. (Днеска ми потвърдиха, че са ми пратили правилната). Както и да е. Реших да пробвам само с 1 моторче. Да обаче като отворих останалата електроника, се оказа, че нямам батерии 🙁 В крайна сметка го оставих за следващия ден. Пробвах да сложа врътките, но те не влизаха лесно и затова се отказах. Реших да питам пичовете от Орион, дали това е нормално.
Пренесохме телескопа пред къщата и започнахме да се дзверим из небето. За съжаление беше доста трудно да се гледа нещо за по-дълго, защото нямахме водене, а телескопа не е предназначен да бъде воден ръчно. Затова се отказахме след около 2 часа и се прибрахме да гледаме Зелената Миля.

На следващата вечер, прогнозите бяха за разкъсана облачност. Поразгледах се аз ис звездните карти и видях, че 30 минути след залез, 2 дневна луна може да се види, както и Венера и Сатурн. Реших, че трябва да погледна към луната, пък кавото ще да става. Прибрах се от работа в 6:30 и реших, че трябва да сложа врътките и да купя батерии. В 7:45 бях разположил телескопа на предния двор с едно моторче в работещо положение и с монтирани врътки. Телескопа беше насочен към мястото където трябваше да се покаже Луната. Ето как изглеждаше телескопа втората вечер с 95% завършеност и функционалност.
Вече бях горд с него.
Извадих си един стол, една кутия портокалов сок и книгата “The Cathedral & the Bazaar” и започнах да чакам луната да се появи. Притесняваха ме облаците на небето, но казах ще няма да се прибера, докато не видя поне луната.
След около 45 минути луната се показа точно там където я очаквах. Нагласих телескопа и какво да видя – луната изпълваща почти целия окуляр! Повърхността и се виждаше доста добре въпреки малката осветена част. Снимката не е много добра, защото беше доста облачно и не достатъчно тъмно, но като за първи опит става. В реалност се вижда много по-добре!
След като се нагледах на луната, реших да потърся и Сатурн – любимецът на начинаещите астрономи. За съжаление го открих зад едни дървета и не можах да погледна към него през телескопа, само с бинокъла. Няма нищо, след няколко седмици, ще се вижда по-високо и ще го видя тогава.
Прекарах следващите 4-5 часа в зяпане на Юпитер – със частично следене и някой по-известни звезди като Вега. Звездите са си само точки, но светят доста добре и всяка си има някакъв нюанс на определен цвят. Погледнах и двойната звезда на голямата мечка. Успях да видя и един “обект от дълбокия космос” – както ги наричат – Глобалния клъстер М4 – намира се в съзвездието скорпион и представлява МНОГО звезди събрани на 1 място. За съжаление вечерта не беше много благоприятна за гледане на такива бледи обекти, но все пак аз го видях и много се кефя 🙂
Станах и доста добър с воденето дори само с 1 моторче. По едно време така бях хванал Юпитер, че за няколко минути трябваше да врътна съвсем малко по оста за която не съм сложил моторче. Много готино.

Та това е за сега. Очаквайте скоро още писания. Предстои ми другата седмица да ми дойде правилната зъбчатка и предполагам че ще си купя една леща на барлоу – такава която дава двойно увеличение на какъвто и да е окуляр.

Вчера пристига Телескопът.
Съответно си легнах в 6 сутринта 🙂
Съответно съм спал 3 часа без 4 минути.
Скоро ще добавя по-подробно описание в My Gadgets.

Миналата седмица отделих малко време да погледам Юпитер. И докато го гледах(понеже се виждаха и луните му) реших да му направя някоя друга снимка. Най-добрата можете да видите тук